„Нощ на Самоводската чаршия“ – стълби между миналото и настоящето

This slideshow requires JavaScript.

Стотици почитатели на българските традиции се събраха снощи на Улицата на занаятите във Велико Търново, за да станат част от фестивала „Нощ на Самоводската чаршия”. И не останаха разочаровани, защото всеки успя да открие нещо, което да го вдъхнови, провокира или зарадва.

Празникът започна още преди обявения час. В неформална обстановка, разбира се. Музикантите от група Eriney подгряха подранилите посетители на арт клуб „Таралеж” с кратка репетиция, която само загатна за истински вдъхновяващото им представяне. По същото време Атанас Пеев и Николай Беляшки вече раздаваха с пълни шепи магията на родопските си каба гайди, правейки първите гости на фестивала съпричастни на духа му.

Официалната програма започна с награждаването на победителите от фотоконкурса „Самоводска чаршия – улица на занаятите”, организиран от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и Общинска агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Подготвената специално за целта изложба включваше тридесетте най-добри снимки от общо двеста, участвали в конкурса.

Наградите бяха връчени лично от Цветомир Бояджиев – управител на Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Победител във фотоконкурса стана Павел Граматиков, получил гравюра от Кирил Томанов. Второто място журито отреди за Милица Желева, която бе наградена със специално изработено от куюмджията Тодор Кушлев украшение. Третата позиция остана за Веселина Христова, зарадвана с ръчно изписана чиния, осигурена от ателието на грънчарката Нина Нешева.

Журито отреди и две награди за най-младите участници – шестнадесетгодишните  Кристина Симеонова и Яна Славева. Те получиха дърворезбовани фигурки от ателие „Стойчеви”. Призът на публиката (опрелелен чрез гласуване в социалните мрежи) отново отиде при Милица Желева. Тя бе наградена с изработен от майстор Кирил Тенджерков нож, който по стара българска традиция трябваше да си „откупи” с дребни монети.

Пътят – петата посока бе озаглавено начинанието на младите художници Александра Димитрова, Ганчо Йорданов, Димитър Стефанов и Пламен Костадинов, чието произведение ще бъде най-дълготрайното „наследство” на есенната Нощ на Самоводската чаршия. Идеята на младите художници бе да вдъхнат живот на стълбите до старата поща, превръшайки ги в дълга шарена черга с мотиви от фолклора на Югозападна България.

Гергана Пенова пък изненада приятно малките гости на Самоводската чаршия със своята „Картина от сенки”. Децата получиха възможност за първа творческа изява, „улавяйки” сенките на свои връстници на платното.

Магичните музиканти от Eriney оправдаха очакванията и наситиха Улицата на занаятите с богатото си авторско звучене, умело съчетаващо балкански фолклор, ориенталски елементи и западноевропейска средновековна музика.

Концептуалната идея на „Нощ на Самоводската чаршия” като своеобразен мост между традициите и съвремието бе завършена от последните две изпълнения на сцената – музикантите Радан и Наско, които представиха модерното си звучене, и танцовата програма на “The Centre”.

Макар и останала в сянката на многобройните събития, НОВИНАТА от есенното издание на „Нощ на Самоводската чаршия” е една – всичките дюкяни на майсторите от Улицата на занаятите вече имат свое общо лого и сертификат, удостоверяващи автентичността на изработените с много труд, майсторство и любов произведения на изкуството.

Късчетата от миналото, представящи уникалната българска душевност пред света, ще бъдат сертифицирани по идея на управителя на Общинската агенция по туризъм Цветомир Бояджиев. Автор на логото е Дамян Бумбалов от сдружение „Идействие”, създатели на Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

 

Advertisements

Eriney: Правим музиката, която искаме да чуем

Евгени Чакалов е роден във Велико Търново. Завършил е Международни икономически отношения в университета на старата столица. В момента живее и работи в София. От около година е част от група Eriney, която в петък ще представи мистичната си музика, съчетаваща в себе си балкански фолклор, ориенталски елементи и западноевропейски средновековни ритми, в рамките на фестивала „Нощ на Самоводската чаршия”. Решихме да поговорим с него, за да научим нещо повече за членовете на групата, мизукалните им търсения и очакванията им от дебюта пред търновска публика. Ето какво ни каза той…

Здравей, Евгени, къде те намираме?
В София сме, правим последни репетиции преди концертите.

Откога съществува група Eriney?
Групата е създадена в началото на 2011 година. Аз, Деница и Виктория се присъединихме по-късно.

Стилът ви е определян като „средновековна музика с елементи на западноевропейски и балкански фолклор”. Доколко сте съгласни с такова описание на творчеството ви?
В авторските си песни използваме мотиви както от балканския и ориенталския фолклор, така и от европейската средновековна музика. Също така правим наши собствени версии на народни и средновековни песни, така че определението е доста точно.

В Eriney сте четири момчета и две момичета. Не стига, че сте половин футболен отбор, а сте и от двата пола… Как се сработвате?
Всъщност доста добре. Ние не гледаме на различията ни като на разделящ, а по-скоро като на обединяващ фактор. Различните глави раждат различни идеи. Ако трябва да бъда конкретен, единствените проблеми, които имаме, са чисто организационни, но това са дреболии. Всички в групата са целеустремени и работят за идеята Eriney.

Звученето ви е доста различно от това, което наричаме музикален мейнстрийм. Такъв е вашият начин да се изразявате или смятате, че неконвенционалната музика е нещото, което публиката търси във времето на шаблони, етикети и продуцентски формати?
Освен че сме музиканти, ние преди всичко сме меломани. Правим музиката, която ние сами искаме да чуем – свирим това, което на нас самите ни харесва. Не се отделяме съзнателно от „мейнстрийма“. Просто така се получава. Ако трябва да избирам от предложените опции, по-скоро първото – нашата музика е нашият собствен начин да се изразяваме. Не робуваме на моди, шаблони и очаквания.

В древногръцката митология ериниите са богини на отмъщението. Имате ли нещо общо с тях?

Всъщност не! Името го измисли Деница и за нас то няма конкретно значение. Точно това ни харесва в него – посланието не идва още с името, а напротив – нека името започне да носи посланието ни.

Разкажи ни нещо повече за всеки от членовете на Eriney. С какво се занимавате, освен да реализирате музикалния си проект?
Повечето в групата не са професионални музиканти. Здравко е микробиолог – работи в лаборатория и кара магистратура. Ники е студент по право. Деница е завършила сценография и работи като художник, а освен, че пее при нас, често записва вокали за различни саундтраци. Александър учи едновременно фотография и етнoлогия, а когато не свири, участва в археологически разкопки. Вики е завършила музикално училище, а в момента учи оперно пеене. Аз също имам музикално образование, но извън групата работя като програмист.

Повечето инструменти, които използвате, са доста екзотични за масовата публика. Да си призная, дори не бях чувал имената на някои от тях…
Така е, много от инструментите не са много познати у нас. Келтското бузуки например се използва главно в ирландската музика и е характерно почти изцяло за Великобритания. Същото се отнася за ирландските флейти. От друга страна удът и бендирът са много разпространени в мюсюлманския свят и са широко използвани в арабската, иранската и турската музика.

Как се запознахте?
Главно покрай групата. Освен Ники и Александър, които са приятели от години, с всички други се запознахме след заформянето на проекта. Впоследствие, разбира се, открихме много общи интереси и станахме приятели.

Имате ли идеен двигател или всички участвате в създаването на музиката си?
Всички допринасят с нещо. В групата определено няма лидерство или налагане на мнения. Нещата се получават на демократичен принцип. Обикновено някой предлага „скелета” на парчето, а всички други го допълват след това.

Колко авторски песни сте написали до момента?
Вече десетина. Винаги пазим репертоара си балансиран и за всяко народно или средновековно парче, което правим, допълваме с авторско. В момента поне 4-5 нови неща са в прогрес, така че след концертите този месец се захващаме за работа.

Къде може човек да чуе музиката на Eriney? Имате ли си обичайни места, на които свирите?
В интернет – имаме профили във всички популярни социални мрежи. Относно места за концерти не мога да посоча конкретно. Опитваме се да пътуваме и да посещаваме нови дестинации колкото се може по-често. Обикновено свирим в София, така че поне веднъж месечно можете да ни чуете тук. Следете програмата ни и вижте кога ще дойдем във вашия град!

Подготвяте ли албум?
Вече си говорим за такъв, да. Ако всичко е наред, в началото на следващата година ще влезем в студио, но в момента не можем да кажем нищо повече от това. Държа да отбележа, че студиото се намира във Велико Търново и точно тук ще запишем първия си цялостен проект.

Какво да очаква тукашната публика от вас? Това е дебютът ви в старата столица…
Едно интересно и разнообразно шоу. Ще ви посвирим музика от различни континенти и епохи. След концерта всеки ще може да дойде при нас за да си поговорим, да ни разпита за инструментите ни и каквото друго му е интересно.

А вие имате ли предварителни нагласи преди участието си в „Нощ на Самоводската чаршия”?
Много сме заредени и чакаме с нетърпение дебюта си във Велико Търново. Надяваме се Търновската публика да хареса музиката ни и да се получи едно добро шоу.

Едно интервю на Стоян Николов