Атанас Пеев: Нощта на Самоводската чаршия откъсва хората от ежедневните им проблеми

Здравей, къде те намираме?

Здравейте! В момента разсвирвам гайдата за утрешното участие. Защото тя е доста капризен инструмент и е хубаво да се настрои и нагласи предварително.

Ще вземеш участие в Нощта на Самоводската чаршия. В рамките на „12 часа изкуство”, което се проведе на Улицата на занаятите преди няколко месеца, ти смая гостите на фестивала с уменията си като ковач. Какво да очакваме от теб сега?

Да, тогава участвах с единия си занаят, кованото желязо, и мисля, че се получи доста добре. На хората им беше много интересно, гледаха с нескрито любопитство. Аз си го обяснявам с това, че за съжаление в днешно време обикновеният човек има все по-малко възможност да вижда как пред него, пред очите му, се изработва някакво изделие, нещо уникално, излизащо изпод ръцете на занаятчия. Ковашката професия не е много популярна, нито пък е лека. Иска се любов към това, което правиш. Да си му отдаден. На Самоводската чаршия това се случва благодарение на всички занаятчии. А сега, заедно с моя приятел и колега Николай Беляшки ще се представим с другия си занаят – гайдата. С него взехме участие на предишното издание на „Нощ на Самоводската чаршия“, когато също се получи доста вълнуващо и предизвикахме сериозен интерес у публиката.

Ти си от Смолян, така че гайдата е характерен за родния ти край инструмент. Кога се захвана самият ти с него?

Започнах да свиря в осми клас. В нашия край всяко второ-трето дете се запалва по гайдата. Все пак е традиционен родопски инструмент и трудно минава без него каквото и да било събиране, веселба или както ние му казваме „мохабет”. Още от едно време нашите дядовци и баби са се събирали на седенки, на попрелки и гайдата е била основен инструмент за забавление. На всеки сбор, във всяко село са се изявявали майстори-гайдаджии. Майстори от които ние се учим сега, защото гайдата се учи цял живот. И така и аз се запалих по нея и се записах в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян. Благодарение на моите учители Костадин Илчев и Тодор Тодоров започнах да усвоявам тънкостите на инструмента. Там изкарах няколко прекрасни години. Имахме множество концерти в страната и чужбина, но най-важното бе, че завързах едни много хубави приятелства. След като завърших ансамбъла и средното си образование, станах част от оркестър „101 каба гайди“ с ръководител Костадин Илчев.

Завършил си скулптура във Великотърновския университет. Наистина целта на изкуството е да дава свобода, а не да ограничава, но все пак как реши да се „пренасочиш” от нея към ковачеството и свиренето на гайда?

Мисля, че по-скоро всички тези неща вървят ръка за ръка. Аз съм човек, който не може цял живот да прави едно и също всеки ден. Не си се представям така. И когато имам всички тези занаяти и таланти под ръка, ми е по-лесно. Занимавайки се със скулптура използвам и желязото, вкарвам го в идеите си и обратното – в кованото желязо вплитам скулптурни елементи. А гайдата… Тя ми е за почивка. С нея се разтоварвам. Когато предстои събор или някое участие, се откъсвам от другото и се отдавам на гайдата. След това отново се захващам с желязото и така постигам някакъв баланс.

Какво те накара да избереш Велико Търново пред магичните Родопи?

Не бих казал, че съм сменил едното с другото. По-скоро тук намерих почва за развитие, място на което да уча. Харесва ми градът, напомня ми на родния Смолян. Не съм имал друго желание за „кариера“ и кандидатствах само във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Пробвах няколко пъти, накрая успях и прекарах прекрасни години, заобиколен от много добри приятели.

Каба гайдата е инструмент със специфично звучене, което обикновено свързваме с необятните планински простори на Родопите. Смяташ ли, че тя ще има възможност напълно да „разгърне” звуковия си потенциал на Самоводската чаршия?

Мястото на каба гайдата е едно – Родопите. Там тя се чувства най-добре, у дома си. На поляните, на сборовете. И там човек може да й се наслади най-добре. Но смятам, че хората, които умеят да свирят на този уникален инструмент, трябва да го популяризират. Да радват всички, независимо къде се намират. Защото от многобройните изяви, в които съм участвал, съм забелязал, че няма място както в България, така и в чужбина, където хората не харесват каба гайдата, да не й се радват и да не я слушат с удоволствие…

Вземаш участие в различни фолклорни фестивали. Имаш ли вече планувани изяви след Нощта на Самоводската чаршия?

На следващия ден, заедно с останалите ни колеги гайдари от Смолян, пристигащи специално за събитието, ще участваме в празненствата по случай Деня на независимостта и откриването на току-що ремонтирания площад „Царевец“. След това предстоят още няколко участия на различни места.

Липсват ли ти Родопите? Колко често се прибираш в Смолян?

Няма родопчанин, по някаква причина откъснат от родния край, на когото да не му липсва тази невероятна планина. При всеки удобен случай, най-вече през лятото, пътувам към Родопите. През топлите месеци всяка събота и неделя в някое село има събор, кой от кой по-хубави, и тогава разделям седмицата на две – пет дни в Търново и два на събор в родната планина.

Какво очакваш като творец от Нощта на Самоводската чаршия?

Очаквам да се получи наистина интересно за гледане събитие. Мисля, че организаторите са се постарали да осигурят на публиката забавление и откъсване от ежедневните проблеми. Поне за малко… Веднъж се получи, мисля, че сега отново всичко ще е на ниво.

Едно интервю на Стоян Николов

Advertisements