1 ноември – Ден на народните будители!

Честит Ден на народните будители на всички приятели на Клуб за културни инициативи „Таралеж”! Този празник е особено важен за нас, защото, колкото и нескромно да прозвучи, смятаме, че даваме и своя малък принос във формирането на любов към знанията, културата и изобщо духовните ценности у нашите сънародници.

Тъй като напоследък често сме свидетели как на важни празници по медиите се правят анкети с хора, голямата част от които си нямат и представа какво точно се чества на конкретния ден, а просто се радват, че не са на работа или училище, решихме да напишем няколко реда за Деня на българските будители. Не, че се съмняваме във вашата ерудираност. Напротив. Иска ни се обаче покрай сухите факти да изразим и някои свои усещания и размисли относно будителството…

„Будител” е дума с доста трудно определимо значение, в която всеки от нас вкарва малко или много собствен смисъл. Да, разбира се, днес целокупният български народ отбелязва паметта на хилядите знайни и незнайни книжовници, духовници, революционери, събирачи на легенди и предания или други родолюбиви българи, които по един или друг начин са допринесли за запазването на българщината, културата, традициите ни и българското народно самосъзнание.

Не е ли обаче истина и това, че всеки от нас има и други, собствени будители? Хора, които са посели в душата му семенцето на патриотизма. Не на ксенофобията, омразата към различните или неподплатеното с нищо чувство за превъзходство… Не! А на онзи патриотизъм, който ни кара да се разчувстваме всеки път, когато чуем българския химн, научим за някое постижение на сънародник, припомним си къде е получила благодатна почва за развитие славянската писменост… Или дори когато националният ни отбор вкара гол, което, слава Богу, напоследък се чувства сравнително често.

За някого този личен будител може да е дядо му. За друг такъв се явява някой учител, писател, че защо не и съседската баба, която му е разказвала увлекателно някоя легенда за близката крепост, река или връх… Най-вероятно има и много по-впечатляващи или изненадващи примери за вдъхновители към родолюбие. Това обаче не е толкова важно. Струва ми се, че най-важното нещо, което можем да кажем за Деня на българските будители, това, което го прави различен от другите празници, е, че той е жив. В пълния смисъл на думата.

Днес не честваме еди-коя-си годишнина от рождението на еди-кого-си. Не отбелязваме нито датата на някоя битка, нито тази на мирен договор (още повече такъв, който е подписан между две страни, нито една от които не е България). Днес почитаме паметта на всички онези българи, които са си направили труда, положили са необходимите усилия или дори са дали живота си, за да докажат на практика, че обичат родината си и че им пука за нея. Без да се удрят в гърдите, да се опитват чрез позьорство да запълнят липсата на дела или да се изкарат по-чисти от Левски, по-упорити от Паисий и по-жертвоготовни от Ботев…

Именно това, че не почитаме определена историческа личност или събитие обединява всички нас. Защото около хората от миналото и постъпките им винаги има повече от една гледна точка и следователно съществуват потенциални причини за конфронтация. В Деня на народните будители съвсем не е така. Всеки е свободен да отдаде почитта си на тези наши предци, които смята за най-достойни.

Обединява ни и гореспоменатата почит и уважение към личните ни будители, хората, които са положили в сърцата ни основите на непреходното, нематериланото, духовното. И тъй като натискът на битовизмите, цифрите, рамките и шаблоните става все по-силен с всеки изминал ден, сега е моментът да покажем с цялото си сърце колко много ценим делото на съвременниците ни, които дръзват да се опълчат срещу неумолимите правила на материалното и да ни накарат да надзърнем вътре в себе си, да потърсим корените си или просто да отидем на театрална постановка

Иначе, ако се обърнем към историята, можем да открием още доста причини, заради които си заслужава да определим Деня на народните будители като един различен празник. Нека споменем само една – той възниква като спонтанна, вътрешна необходимост на предците ни, живели в първите десетилетия след Освобождението, да отдадат почитта си към всички онези, които направили оцеляването на българщината и възстановяването на държавността възможно, но не успели да доживеят реализирането на голямата си мечта.

Това желание да се почете паметта на достойните българи се изразявала по много начини – били издигани паметници на будители, с имената им били кръщавани улици и читалища, а на емблематични дати се организирали чествания. През 1922 година тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски осъзнал необходимостта тази всеобща народна енергия да се канализира и внесъл предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители. Идеята е приета със сериозно одобрение и на 28 юли същата година 1 ноември е обявен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”.

Датата не е избрана случайно. След смяната на Юлианския с Грегорианския календар през 1916 година, Българската православна църква отказва да последва повелите на официалната власт и продължава да отбелязва празниците си според Юлианската ера. По този начин 1 ноември се явява датата, на която би трябвало да се отбелязва денят на Св. преподобни Йоан Рилски, който по църковния календар е на 19 октомври. Така или иначе 1 ноември за пръв път е честван неофициално в Пловдив през 1909 година, така че Стоян Омарчевски не открива топлата вода, а просто узаконява една вече съществуваща практика.

Разбира се, след 1944 година Денят на народните будители губи статуквото си на официален празник, защото по никакъв начин не е свързан с Маркс, Енгелс, Ленин, че дори с Георги Димитров или Димитър Благоев. В много райони на страната обаче хората продължават да го отбелязват неофициално, което само идва да покаже колко е силна любовта на предците ни към българското и почитта им към достойните личности в историята ни. Регламентираното честване на Деня на българските будители е възстановено през 1992 година.

Вместо заключение нека цитираме думите на министър Омарчевски по повод подбудите за установяването на подобен празник: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното…“

Понякога ни се струва, че от зората на историята се играе една и съща театрална постановка. Само актьорите се сменят…

А вие заповядайте в 13:00 часа в Клуб „Таралеж“, за да видите какви изненади сме ви подготвили с малките ни приятели от Общинския детски комплекс по случай Деня на народните будители.

Стоян Николов

Advertisements