Николай Божинов представи курса си по класическа и експериментална скулптура

Своя курс по класическа и експериментална скулптура представи Николай Божинов снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Десетките гости на презентацията имаха възможността да се запознаят с идеите и намеренията на младия творец, известен в артистичните среди на Велико Търново с псевдонима си Nikka Why.

Ръководителят на начинанието разказа по естествен и непринуден начин за обучението и странстванията си до момента. Той говори за премеждията, през които е минал по време на пътуванията си до Англия, Испания и Португалия и за новите творчески хоризонти, които са открили те пред него.

Николай Божинов показа пред гостите на Клуб „Таралеж” много от работите си, разкривайки интересни подробности за създаването им и вътрешните подбуди, които са го подтикнали да твори именно в такава посока. Той представи и материалите, с които предпочита да работи и експериментира.

„Искам курсът по класическа и експериментална скулптура да се превърне в място, на което хора, привлечени по един или друг начин от изкуството, да обменят идеи, впечатления и да се учат взаимно един друг”– каза Nikka Why. Той разкри, че очакванията му са по време на обучението да възникнат и въпроси, чиито отговори самият той не знае, но е готов да се постарае да помогне на всеки да задоволи любопитството си по която и да е тема.

Основният материал, с който ще се работи по време на курсовете, поне в началото, ще е глината. Николай Божинов я предпочита, тъй като тя е сравнително лесна за обработка в импровизирано ателие по скулптура, в каквото ще се превърне Клуб „Таралеж”. Освен това е изключително пластична и има способността да „улавя” отпечатъците от ръцете, чувствата и емоциите на автора.

Младият творец сподели, че за него ще е истинско предизвикателство да работи с хора на различни възрасти, с разнообразни умения и заложби и ще се старае водещи мотиви в обучението да са доброто настроение, свободното изразяване на емоциите и любовта към природата. Той очаква всички желаещи да се включат уроците по класическа и експериментална скулптура да се запишат в Клуб „Таралеж” или да се свържат с него.

Advertisements

Nikka Why: Магията на скулптурата е навсякъде около нас

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в различни симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Новото начинание на Николай Божинов, осъществено съвместно с клуб „Таралеж”, е създаването на курс по класическа и експериментална скулптура. Заповядайте днес от 19:00 часа при нас, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и вдъхновяващи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Срещнахме се с Nikka Why, за да разберем повече за неговите схващания за изкуството, идеите и очакванията му от курса по класическа и експериментална скулптура. Чуйте какво сподели той с нас…

This slideshow requires JavaScript.

Повечето хора на изкуството твърдят, че не те са избрали това, с което се занимават, а тъкмо обратното. Все пак, защо реши да се захванеш точно със скулптура?

Аз не се занимавам само със скулптура, защото смятам, че границите между различните изящни изкуства са чисто и просто условни. Напълно удовлетворен съм, когато различните жанрове вървят ръка за ръка. Случи се така, че след втори курс на бакалавърската си програма във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” трябваше да избера специализация за педагогическия си профил. Решението ми да се захвана точно със скулптура бе продиктувано от редица фактори. Например обучението ми в това направление ми даваше възможност да се занимавам с правене на заварки, работа с машини за рязане на камък и метал, все неща, които имат реално практическо приложение. Освен това скулптурата ми даваше възможност да експериментирам и буквално да правя това, което ми „щукне”. В това изкуство много важни са физиката и знанията за пространственото оформление, което ме научи на много…

Струва ми се, че в това да придаваш на камъка, глината или друг „неодушевен” обект форма, да му вдъхваш живот, има частица от божественото начало. Прав ли съм?

Моето лично виждане за изкуството не е точно такова. Аз го чувствам на много първично ниво – като терапия, светоосъзнаване и разказ. За мен то е опит да се обясни магията на природата, точно както са го възприемали неолитните хора в далечното минало.

Кой са материалите, с които предпочиташ да работиш?

О, всеки материал носи в себе си собствено очарование. Обичам експериментирам и се чувствам най-щастлив, когато имам възможност да използвам непознати за мен средства и техники.

Завършил си във Велико Търново, имаш участия в изложби в много български градове, а преди две години си специализирал в Лисабон. Какви са ти впечатленията от отношението на хората и институциите към изкуството на различните места?

Могат да се кажат хиляди неща по въпроса. Сравнението между отношението на хората и институциите към изкуството у нас и в Португалия би могло да ни научи на много. По-важното обаче е, че навсякъде, в по-голяма или по-малка степен, съществува проблемът с приемането и подпомагането на творците. Затова бих казал, че макар и разкъсвано от институциите, изкуството е нещо, което всеки човек обича под една или друга форма. Все пак бих се радвал, ако хората отделят средства, време и пространство за него, а институциите подкрепят повече млади автори, защото точно те имат най-голяма нужда от възможности за изява и чисто материални стимули.

Подготвяш ли нова самостоятелна изложба или участие в групова експозиция в обозримо бъдеще?

Всеки творец има нужда от енергията, от одобрението на хората или поне на част от тях, за да има сили да продължава напред. Аз, разбира се, не правя изключение. Радвам се, когато виждам хората да се вглеждат в творбите ми. Най-голямо удовлетворение ми доставят разнообразните им реакции… Това е основната причина да продължавам да се занимавам с изложби, но в момента нямам планове за нищо определено. Иначе не съм особен любител на този начин за популяризиране на изкуството. В наши дни то си проправя път навсякъде, а не само в затворените пространства на галерии и музеи… Силен привърженик съм на природната и градската среда като място за изява на творците.

Напоследък придобиха популярност най-различни видове пленери, уъркшопове, артрезиденции… Участвал си в доста такива, така че не можем да не те попитаме какво мислиш за подобни „средства” за навлизане в изкуството и обмяна на опит между неговите носители?

Възможността за изява на „новите форуми” за изкуство, за които говориш, е нещото, което пожелавам на всеки автор. Получих щастието да изкарам един семестър от обучението си в Лисабон, по програма „Еразъм”. Това бе първият значим обмен, в който взех участие и той породи огромна любов в мен към подобен тип отношения между артистите от различни точки на света. На следващата година с колегите ми от „Еразъм” организирахме първата независима артрезиденция в България, която продължи две седмици. Постепенно инициативите ни прерастват в традиция. След година отново се събрахме в Португалия и сега обмисляме следващото си начинание. Искаме да съхраним периодичните си срещи във времето. Те дават много на всеки от нас. Забавляваме се заедно, като едновременно с това „сверяваме часовниците си”.

Колкото и клиширано да звучи, какво ти дава скулптурата? Питам, защото все пак всички живеем в България и сме наясно, че почти никой не се занимава с изкуство, защото това го прави богат, известен и обект на подражание…

Преди всичко прочистване. Прочистване на душата ми от всичко, което се насъбира в нея. Един приятел ми разказа за баба си, която рисувала само за да пусне на свобода насъбралата се в нея енергия. При мен нещата стоят по подобен начин. Що се отнася до богатството и славата, едва ли е нужно да говорим по този въпрос…

Какво те вдъхновява, за да се занимаваш с изкуство?

Всички хора са различни. Някои казват, че чакат да ги осени музата, за да започнат да творят… За мен нещата стоят по различен начин. Постоянно усещам вдъхновението вътре в себе си. Всичко ме провокира. За мен изкуството е нещо като разговор със себе си; за живота, природата, взаимоотношенията между хората…

Това обаче не означава, че постоянно съм в работен процес. Понякога просто изчаквам всички впечатления и нови идеи да отлежат и да се отсеят, след което се захващам да ги визуализирам.

Къде откриваш магията на скулптурата?

Ще ти отговоря много кратко. В природата. В пещерите. В планината. Във флората и фауната. И във всички живи твари.

Имаш ли „кумири” – майстори на скулптурата, на които се възхищаваш? Кои са те?

Единственият човек, който поне засега мога да нарека свой кумир в професионално отношение, е моят „маестро” по скулптура Ненко Маров. Не само като скулптор, а най-вече като човек и дух. Иначе имам много любими автори, но повечето от тях не са известни на широката публика.

Как се роди идеята за курсовете по класическа и експериментална скулптура, които ще водиш в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Първоначално идеята беше да организираме клас по скулптура за незрящи, но все още не можем да я осъществим чисто организационно. Надявам се и това да се случи в бъдеще.

Засега решихме да започнем въпросните курсове по класическа и експериментална скулптура, като имаме надежда постепенно да присъединим към тях и незрящи хора.

Смятам, че за тях терапевтичният ефект от заминанията със скулптура би бил по-голям, отколкото за останалите участници. Да не говорим какви емоции предизвиква у мен възможността да видя скулптура, сътворена от човек, който е лишен от зрителна сетивност… Направо настръхвам, само като си представя…

Занимавал ли си се някога с нещо подобно?

Да, по време на обучението си в бакалавърската степен и магистърската програма преподавах в Езикова гимназия „Професор Асен Златаров” във Велико Търново. Заниманията с учениците много ми допаднаха. Винаги е приятно да се споделят опит, емоции, гледни точки…

Разкажи ни нещо повече за „формата”. Какви хора могат да се включат, ще има ли възрастови групи, какво смяташ да преподаваш, с какви материали ще работите, колко пъти седмично, доколко смяташ да открехнеш пред посещаващите курсовете тайните на скулптурата…

„Класическа и експериментална скулптура – уроци за всички”. Останалото на презентацията довечера (17 октомври) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж” (смее се). Не заради друго, а защото ме е страх да не разкажа всичко сега и на хората, които четат, представянето да им бъде скучно. Заповядайте и ще разберете каквото ви интересува.

Каква е основната ти цел: да научиш хората на нещо, да ги накараш да се отърсят от стреса на ежедневието или просто да се позабавлявате, вършейки нещо полезно и приятно?

Всичко, което изброи. Нещата, поне според мен, трябва да вървят ръка за ръка. За да научиш нещо и то да остане в главата и сърцето ти, трябва да го правиш забавлявайки се, с желание, получавайки удоволствие и удовлетворение. В противен случай всичко става на сила, а това никога не води до нещо хубаво. Следвайки тази мисъл, когато правиш това, което те радва, за какъв стрес говорим!? Той се изпарява моментално!

Защо е хубаво един великотърновец да запише себе си или децата си на твоите курсове по класическа и експериментална скулптура в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Не искам да агитирам никого, особено с някакви евтини лозунги. На първо място човек трябва да има желание да се занимава със скулптура. Или родителят да забелязва известни творчески наклонности у детето си. Това може да накара хората да дойдат довечера и да чуят за какво става въпрос. Тогава ще разберат дали идеята им харесва или не. Иначе няма как да се получи. Ние сме такива, каквито сме и не трябва да се преструваме, за да изглеждаме по-лъскави или привлекателни…

Последен въпрос. Как избра артистичния си псевдоним Nikka Why?

Чисто звуково. Игра на думи. Произнесено „Nikka Why” звучи почти като името ми Николай (смее се).

Едно интервю на Стоян Николов

Курсове по скулптура стартират в „Таралеж“

Курсове по класическа и експериментална скулптура открива Клуб за културни инициативи „Таралеж”. На 17 октомври от 19 часа Николай Божинов, ръководител на обучението, ще представи цялостната концепция на начинанието и ще запознае присъстващите със своите виждания за скулптурното изкуство.

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в рзлични симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Заповядайте на 17-и от 19 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и провокиращи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.