Малките творци от ОДК рисуваха в „Таралеж” по случай Деня на народните будители

За презентацията е нужен JavaScript.

„Ако аз съм будител” беше мотото, което вдъхновяваше малките художници и дизайнери от Общинския детски комплекс с ръководител Елеонора Христова, за да творят вчера в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Събитието бе организирано по повод един от най-светлите български празници и целеше да даде възможност на малчуганите да пресъздадат през собствения си поглед и усещания Деня на народните будители. Децата си поставиха за цел да създадат изкуство, което да „буди” доброто у хората и да ги прави по-весели и положителни.

Преди да започнат да рисуват и апликират, малките творци изгледаха филмче за историята на празника и някои от най-бележитите българи, които честваме на 1 ноември. Те се запознаха и с крилати мисли на български и чужди мислители, които можеха да използват за вдъхновение или да включат в произведенията си.

После Клуб „Таралеж” се превърна в голям творчески мравуняк, в който кипеше добро настроение и звучеше весел детски смях, а двадесетина момчета и момичета пресъздаваха идеите и емоциите си върху белия лист. Разбира се, при тези обстоятелства рисунките и апликациите се получиха много пъстри и шарени, каквато беше и целта.

Макар и лошото време да не позволи да се реализира първоначалната идея, а именно творбите на малките художници да бъдат изложени на Самоводската чаршия, за да „пробуждат” доброто настроение на минувачите, те все пак ще красят Клуб ”Таралеж” (където всеки от вас може да ги види), а при първа възможност ще бъдат представени на Улицата на занаятите.

Реклами

Nikka Why: Магията на скулптурата е навсякъде около нас

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в различни симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Новото начинание на Николай Божинов, осъществено съвместно с клуб „Таралеж”, е създаването на курс по класическа и експериментална скулптура. Заповядайте днес от 19:00 часа при нас, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и вдъхновяващи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Срещнахме се с Nikka Why, за да разберем повече за неговите схващания за изкуството, идеите и очакванията му от курса по класическа и експериментална скулптура. Чуйте какво сподели той с нас…

За презентацията е нужен JavaScript.

Повечето хора на изкуството твърдят, че не те са избрали това, с което се занимават, а тъкмо обратното. Все пак, защо реши да се захванеш точно със скулптура?

Аз не се занимавам само със скулптура, защото смятам, че границите между различните изящни изкуства са чисто и просто условни. Напълно удовлетворен съм, когато различните жанрове вървят ръка за ръка. Случи се така, че след втори курс на бакалавърската си програма във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” трябваше да избера специализация за педагогическия си профил. Решението ми да се захвана точно със скулптура бе продиктувано от редица фактори. Например обучението ми в това направление ми даваше възможност да се занимавам с правене на заварки, работа с машини за рязане на камък и метал, все неща, които имат реално практическо приложение. Освен това скулптурата ми даваше възможност да експериментирам и буквално да правя това, което ми „щукне”. В това изкуство много важни са физиката и знанията за пространственото оформление, което ме научи на много…

Струва ми се, че в това да придаваш на камъка, глината или друг „неодушевен” обект форма, да му вдъхваш живот, има частица от божественото начало. Прав ли съм?

Моето лично виждане за изкуството не е точно такова. Аз го чувствам на много първично ниво – като терапия, светоосъзнаване и разказ. За мен то е опит да се обясни магията на природата, точно както са го възприемали неолитните хора в далечното минало.

Кой са материалите, с които предпочиташ да работиш?

О, всеки материал носи в себе си собствено очарование. Обичам експериментирам и се чувствам най-щастлив, когато имам възможност да използвам непознати за мен средства и техники.

Завършил си във Велико Търново, имаш участия в изложби в много български градове, а преди две години си специализирал в Лисабон. Какви са ти впечатленията от отношението на хората и институциите към изкуството на различните места?

Могат да се кажат хиляди неща по въпроса. Сравнението между отношението на хората и институциите към изкуството у нас и в Португалия би могло да ни научи на много. По-важното обаче е, че навсякъде, в по-голяма или по-малка степен, съществува проблемът с приемането и подпомагането на творците. Затова бих казал, че макар и разкъсвано от институциите, изкуството е нещо, което всеки човек обича под една или друга форма. Все пак бих се радвал, ако хората отделят средства, време и пространство за него, а институциите подкрепят повече млади автори, защото точно те имат най-голяма нужда от възможности за изява и чисто материални стимули.

Подготвяш ли нова самостоятелна изложба или участие в групова експозиция в обозримо бъдеще?

Всеки творец има нужда от енергията, от одобрението на хората или поне на част от тях, за да има сили да продължава напред. Аз, разбира се, не правя изключение. Радвам се, когато виждам хората да се вглеждат в творбите ми. Най-голямо удовлетворение ми доставят разнообразните им реакции… Това е основната причина да продължавам да се занимавам с изложби, но в момента нямам планове за нищо определено. Иначе не съм особен любител на този начин за популяризиране на изкуството. В наши дни то си проправя път навсякъде, а не само в затворените пространства на галерии и музеи… Силен привърженик съм на природната и градската среда като място за изява на творците.

Напоследък придобиха популярност най-различни видове пленери, уъркшопове, артрезиденции… Участвал си в доста такива, така че не можем да не те попитаме какво мислиш за подобни „средства” за навлизане в изкуството и обмяна на опит между неговите носители?

Възможността за изява на „новите форуми” за изкуство, за които говориш, е нещото, което пожелавам на всеки автор. Получих щастието да изкарам един семестър от обучението си в Лисабон, по програма „Еразъм”. Това бе първият значим обмен, в който взех участие и той породи огромна любов в мен към подобен тип отношения между артистите от различни точки на света. На следващата година с колегите ми от „Еразъм” организирахме първата независима артрезиденция в България, която продължи две седмици. Постепенно инициативите ни прерастват в традиция. След година отново се събрахме в Португалия и сега обмисляме следващото си начинание. Искаме да съхраним периодичните си срещи във времето. Те дават много на всеки от нас. Забавляваме се заедно, като едновременно с това „сверяваме часовниците си”.

Колкото и клиширано да звучи, какво ти дава скулптурата? Питам, защото все пак всички живеем в България и сме наясно, че почти никой не се занимава с изкуство, защото това го прави богат, известен и обект на подражание…

Преди всичко прочистване. Прочистване на душата ми от всичко, което се насъбира в нея. Един приятел ми разказа за баба си, която рисувала само за да пусне на свобода насъбралата се в нея енергия. При мен нещата стоят по подобен начин. Що се отнася до богатството и славата, едва ли е нужно да говорим по този въпрос…

Какво те вдъхновява, за да се занимаваш с изкуство?

Всички хора са различни. Някои казват, че чакат да ги осени музата, за да започнат да творят… За мен нещата стоят по различен начин. Постоянно усещам вдъхновението вътре в себе си. Всичко ме провокира. За мен изкуството е нещо като разговор със себе си; за живота, природата, взаимоотношенията между хората…

Това обаче не означава, че постоянно съм в работен процес. Понякога просто изчаквам всички впечатления и нови идеи да отлежат и да се отсеят, след което се захващам да ги визуализирам.

Къде откриваш магията на скулптурата?

Ще ти отговоря много кратко. В природата. В пещерите. В планината. Във флората и фауната. И във всички живи твари.

Имаш ли „кумири” – майстори на скулптурата, на които се възхищаваш? Кои са те?

Единственият човек, който поне засега мога да нарека свой кумир в професионално отношение, е моят „маестро” по скулптура Ненко Маров. Не само като скулптор, а най-вече като човек и дух. Иначе имам много любими автори, но повечето от тях не са известни на широката публика.

Как се роди идеята за курсовете по класическа и експериментална скулптура, които ще водиш в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Първоначално идеята беше да организираме клас по скулптура за незрящи, но все още не можем да я осъществим чисто организационно. Надявам се и това да се случи в бъдеще.

Засега решихме да започнем въпросните курсове по класическа и експериментална скулптура, като имаме надежда постепенно да присъединим към тях и незрящи хора.

Смятам, че за тях терапевтичният ефект от заминанията със скулптура би бил по-голям, отколкото за останалите участници. Да не говорим какви емоции предизвиква у мен възможността да видя скулптура, сътворена от човек, който е лишен от зрителна сетивност… Направо настръхвам, само като си представя…

Занимавал ли си се някога с нещо подобно?

Да, по време на обучението си в бакалавърската степен и магистърската програма преподавах в Езикова гимназия „Професор Асен Златаров” във Велико Търново. Заниманията с учениците много ми допаднаха. Винаги е приятно да се споделят опит, емоции, гледни точки…

Разкажи ни нещо повече за „формата”. Какви хора могат да се включат, ще има ли възрастови групи, какво смяташ да преподаваш, с какви материали ще работите, колко пъти седмично, доколко смяташ да открехнеш пред посещаващите курсовете тайните на скулптурата…

„Класическа и експериментална скулптура – уроци за всички”. Останалото на презентацията довечера (17 октомври) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж” (смее се). Не заради друго, а защото ме е страх да не разкажа всичко сега и на хората, които четат, представянето да им бъде скучно. Заповядайте и ще разберете каквото ви интересува.

Каква е основната ти цел: да научиш хората на нещо, да ги накараш да се отърсят от стреса на ежедневието или просто да се позабавлявате, вършейки нещо полезно и приятно?

Всичко, което изброи. Нещата, поне според мен, трябва да вървят ръка за ръка. За да научиш нещо и то да остане в главата и сърцето ти, трябва да го правиш забавлявайки се, с желание, получавайки удоволствие и удовлетворение. В противен случай всичко става на сила, а това никога не води до нещо хубаво. Следвайки тази мисъл, когато правиш това, което те радва, за какъв стрес говорим!? Той се изпарява моментално!

Защо е хубаво един великотърновец да запише себе си или децата си на твоите курсове по класическа и експериментална скулптура в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Не искам да агитирам никого, особено с някакви евтини лозунги. На първо място човек трябва да има желание да се занимава със скулптура. Или родителят да забелязва известни творчески наклонности у детето си. Това може да накара хората да дойдат довечера и да чуят за какво става въпрос. Тогава ще разберат дали идеята им харесва или не. Иначе няма как да се получи. Ние сме такива, каквито сме и не трябва да се преструваме, за да изглеждаме по-лъскави или привлекателни…

Последен въпрос. Как избра артистичния си псевдоним Nikka Why?

Чисто звуково. Игра на думи. Произнесено „Nikka Why” звучи почти като името ми Николай (смее се).

Едно интервю на Стоян Николов

Курсове по скулптура стартират в „Таралеж“

Курсове по класическа и експериментална скулптура открива Клуб за културни инициативи „Таралеж”. На 17 октомври от 19 часа Николай Божинов, ръководител на обучението, ще представи цялостната концепция на начинанието и ще запознае присъстващите със своите виждания за скулптурното изкуство.

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в рзлични симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Заповядайте на 17-и от 19 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и провокиращи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Фестивал на уличните артисти – ден втори

Вторият ден от Фестивала на уличните артисти на Самоводската чаршия отново премина при голям интерес от страна на великотърновци и гости на старата столица. Причината за успеха на събитието не бе помпозната реклама от страна на организаторите от Сдружение „Идействие”, Клуб за културни инициативи „Таралеж” и партньорите им от Община Велико Търново, или  пък гръмките имена на участниците.

Напротив. Както подхожда на един истински фестивал на уличните артисти, „рекламата” вървеше от уста на уста, а гостите не се уплашиха от билета, който трябваше да платят. Защото той беше съчетание от три от най-важните и същевременно дефицитни неща в съвременния свят – добро настроение, непринуденост и любопитство в най-чистата му форма.

За постигането на добро настроение и непринуденост безспорно своя огромен принос имаха артистите. Любопитството пък не уби никакви котки. То само допринесе за вълшебното прекарване и помогна на гостите да се ориентират сред десетките нетрадиционни за българския културен живот пърформънси, представени, за да ги провокират, разсмеят, приобщят към духа на фестивала или просто, за да изровят от душите им детската страст към непознатото и вълнуващото.

Художници и татуисти, мимове и разказвачи на смешни истории показаха, че изкуството не е конкуренция, а мост между творците и хората. Музикантите, свирещи на тарамбуки, джембета, китари, цигулки, гайди, диджеридо и още по-екзотични инструменти, събраха стотици на калдъръмите на Самоводската чаршия. Те създадоха рядко срещан баланс между професионализъм, импровизация и непосредственост.

Много настроение донесоха и демонстрациите на бразилското бойно изкуство капоейра, преплитащо в себе си традиционната култура на африканските преселници в Южна Америка и чувството за хармония с природата на местните индиански племена. Латино танците, представени от клуб „Ун бесо”, пък пренесоха хилядите гости на Чаршията в света на красотата и екзотиката.

Безспорно обаче най-големите „печеливши” през втория ден на Фестивала на уличните артисти на занаятчийската улица във Велико Търново бяха децата. Те имаха възможност да се забавляват заедно с кукловоди, въжеиграчи, фокусници, живи статуи и жонгльори. Искреното им щастие беше най-добрият атестат за пъстрото събитие.

Можеше да се очаква, че в късните часове на неделята на Самоводската чаршия няма да са останали много хора, но нищо подобно! Българският филм „Баскинг”, който първоначално трябваше да има една прожекция в 20:30 часа, напълни два пъти Клубът за културни инициативи „Таралеж” и пак останаха хора, които не успяха да го гледат.

Но нали това е една от целите на изкуството – да провокира, но да не дава отговори? А и, въпреки приятната си изненада от големия интерес към начинанието си, организаторите трябваше да се съобразят с предварително обявения краен час. Тъй като това е първото издание на Фестивала на уличните артисти на Самоводската чаршия, можем само да си пожелаем догодина събитието да се случи пак и да ни представи още по-вълнуваща, пъстра и забавна програма…

Във Фестивала на уличните артисти участие взеха:

Светлозар Кнезовски – кукловод
Милан Миланов – жонгльор
Стелиян Славов – жива статуя
Стела Каспарова – жива статуя
Ирена Карастамова – пой (огнено шоу)
Владимира Христова – пой (огнено шоу)
Теодор Славов – тарамбука
Виктория Николова – цигулка

„NRG Dido” -singer
„Niksana” -drummer(djembe)
„Vancata“-drummer(djembe)
Run Garratt-percussion
„Mladenski“-guitar,percussion
„Boevski“- didgeridoo
„SAS“-djembe
„Cukliu“- didgeridoo,djembe
Група „Ламарина”
Пърформари – ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ / ART IN ACTION – Орлин Дворянов, Майа Антова, Моника Михайлова, Марина Стоянова, Йоанна Димова, Павел Георгиев , Янко Андонов
Виктория Георгиева – художник
Николай Божинов – художник
Марина Стоянов – видео инсталации – „Shadows”, видео арт
Павел Георгиев – видео инсталации- „Shadows”, видео арт
Бразилско бойно-танцово изкуство „Капоейра”