Гергана Пенова: За мен е удоволствие и начин на живот да споделям изкуството си с децата

Здравейте, Гергана. Къде ви намираме?

В Младежкия дом, където съм преподавател по керамика и изобразително изкуство.

Повече от година отделяте голяма част от времето си да преподавате керамика и изобразително изкуство в Дневния център за деца с увреждания. Разкажете ни малко повече за работата си.

Вече дори станаха две години, откакто ходя там всяка седмица за няколко часа. Но не ми отнема чак толкова много време. Работя с деца, които имат нужда от много грижи и внимание. Необходимо е доста търпение. Нещата стават бавно, но съм абсолютно убедена, че работата със специалисти е изключителна полезна за малките.

Удовлетворява ли ви професията ви? Какво според вас трябва да се промени, за да бъде по-ефективна работата с децата с увреждания?

Харесвам работата си. Мисля че съм родена да бъда учител. За мен е удоволствие и начин на живот да споделям изкуството си с децата. Малчуганите са много креативни, модерни и търсещи. Това ме зарежда с положителна енергия и творчески сили.

Относно необходимите промени, те са обсъждани многократно. Групите са прекалено големи, а персоналът – недостатъчен. Трябва с по-малко деца да работят повече специалисти. Мисля, че тогава резултатите ще бъдат значително по-видими и за децата, и за хората които се занимават с тях.

Как решихте да се включите в Нощта на Самоводската чаршия?

Аз съм млад, търсещ човек. Радват ме всички положителни инициативи, които се случват във Велико Търново. Толкова много творци ражда този красив град! Крайно време беше да се организира всичко това, което се прави в момента. Многобройните фестивали и начинания сякаш вдъхват нов живот на улицата, сградите, хората… Иначе организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” ме поканиха да се включа в Нощта на Самоводската чаршия. Те познават работата ми, а и, което е по-важно, идеята ми им се понрави.

Разкажете ни нещо повече за пърформанса си „Картина от сенки”, с който ще участвате във фестивала…

Преди години го представих на фестивала на Беглика. По своята същност той представлява една провокация. Основно към децата, но не само към тях. Без активното участие на обикновените хора няма как да се реализира „Картина от сенки”. Идеята е част от участниците да бъдат осветени така, че техните сенки да попаднат върху бяла хартия. Други доброволци пък имат задача да накарат сенките им да оживеят, използвайки бои и четки. Дано времето да бъде с нас и да ни позволи да реализираме замисъла си, защото евентуален дъжд ще провали плановете ни.

Изкуството обикновено не се прави самоцелно. Какви емоции и мисли искате да провокирате, внушите или просто да загатнете у посетителите на Нощ на Самоводската чаршия?

Изкуството е преди всичко емоция. Чак след това идват мисълта и задължителната известна доза лудост. Преди години бях в Германия, където ми направи силно впечатление склонността на местните да правят фестивали буквално на какво ли не. Хората се включват масово в тези начинания – усмихват се и животът им става шарен. Така подхождам и аз към тази инициатива: ще се опитам да провокирам зрителите да се отпуснат, да се забавляват, да преоткрият детското в себе си и не на последно място да изведат малките далеч от компютъра.

Работата ви изисква много отдаденост. Остават ли ви време и сили, за да творите?

Аз наистина работя на доста места – в две детски градини съм преподавател по керамика и рисуване; в Младежкия дом на уроците ми идват над 30 възпитаници на всички тукашни училища; в Церова Кория пък съм ангажирана с възрастни хора с умствена изостаналост; за Дневния център за деца с увреждания вече говорихме. Водя и курс по керамика и рисуване за възрастни… Отдадена съм на всичко, което правя, иначе просто няма да ми е интересно. Работя с керамика в ателието заедно с децата, а вкъщи рисувам, когато нещо забушува в мен.

Какво ви вдъхновява?

Нямам конкретен отговор на този въпрос. Идеите обикновено идват сами. Понякога са провокирани от нещо, друг път се появяват просто ей така….

Предвиждате ли реализацията на други самостоятелни или съвместни проекти след участието си в Нощта на Самоводската чаршия?

Започваме новия творчески сезон от 1 октомври. Имам доста идеи, които възнамерявам да доразвия с децата. Наскоро малчуганите от Дома и Кризисния център в Балван рисуваха с мен в парка. Направихме един хубав колаж от рисунки. Закачихме го на открито и точно за 2 часа някой го беше скъсал и хвърлил на земята. Както и да е… Моята идея е да не спирам да работя с децата и всички, които искат да са творчески активни. Ако не се отказваме да правим добри неща, имаме шанса да надвием тези, които искат да унищожат красивото.

Какви са очакванията ви за фестивала?

Позитивни. Мисля, че хората нямат търпение Нощта на Самоводската чаршия да започне и се надявам да не ги разочароваме.

Едно интервю на Стоян Николов

Реклами