Виктория Георгиева: Главата ми бръмчи от изкуство

За презентацията е нужен JavaScript.

Само преди дни откри своя изложба в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Името е кратко, но многозначително… „Бръм”. Кога започна да ти бръмчи главата за изкуство?

Не съм сигурна. Мисля, че винаги ми е бръмчала. Когато бях малка обаче, повече ме вдъхновяваше литературата, отколкото изобразителното изкуство. Като повечето деца четях различни книжки с приказки, но това провокираше въображението ми дотолкова, че рисувах всичко, което се раждаше в главата ми от прочетеното. Получаваше се нещо подобно на нови книжки, но в тях историята беше представена визуално, пречупена през моята фантазия. По онова време обаче не осъзнавах, че се занимавам с изкуство, разбира се. Просто следвах вътрешни импулси, които най-вероятно съществуват в главите на повечето деца…

Но светът на фантазиите обикновено остава в миналото на повечето пораснали деца…

Така е… При мен обаче нещата се стекоха по различен начин. Детството ми мина в Исперих, но когато дойде време да се записвам в средно училище, заминах за Варна. Бях на четиринайсет, но родителите ми винаги са ме подкрепяли и са имали доверие в мен. Именно този период от живота ми ме накара да започна да се занимавам с изкуство по-сериозно. Попаднах в среда на хора, всеки от които имаше интереси и се изявяваше в определена творческа насока. Това ме провокира да търся собствен начин да се изразявам. Имах шанса да попадна и на човек, който за определено време ми даваше верните насоки, за да се чувствам провокирана и да творя. Пътувах много на стоп… Ако изключим изкуството, пътуванията са голямата ми страст. Попадах на нови места, срещах се с различни хора… Всичко това ме вдъхновяваше да рисувам и открих, че такъв е начинът, по който изразявам себе си най-добре. В началото започнах с графити, тъй като това е непосредствен и леснодостъпен път за всеки начинаещ творец да достигне до хората. Графитите са на улицата, разнообразяват често скучната и сива градска среда… След това открих живописта. Участвах в различни проекти, изложби; изобщо открих магията на артистичното и разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам.

И Факултетът по изобразително изкуство на Великотърновския университет идва някак логично като следваща стъпка в развитието ти като артист…

Да, вече съм четвърти курс… Времето мина доста бързо. Преподавателите от Факултета ми дадоха много по отношение на техниката. Наистина, за да може един човек на изкуството да има възможността да даде свобода на идеите си, той първо трябва да е много добър „занаятчия”. Тоест, да владее класическите техники на изобразителното изкуство. И тук пак се връщам на страстта си към пътуванията. Като студентка получих възможността да обиколя почти цяла Европа. Изкарах една година в Куенка, Испания, където работих в различна, но много артистична среда. Именно от този период са и картините ми, включени в настоящата ми изложба „Бръм” (която можете да видите в Клуб за културни инициативи „Таралеж” до 22 ноември б.а.). Освен в Испания, където се завърнах след като бях ходила там и като ученичка, пътувах до Португалия, Англия, Франция, Унгария, Румъния, Украйна… Беше период, в който пътувах много, работих много и се запознах с творци – млади хора с огромно въображение… Всеки човек на изкуството има нужда от подобни „провокации” и се радвам, че получих такава възможност.

Иберийският полуостров май е доста важно място за теб…

Наистина съм влюбена в културата, мисленето, дори в езика на Испания. Харесвам много и Португалия, но конкретно испанските провинции Каталуния, където бях като ученичка, и Кастия ла Манча, в която се намира град Куенка – малък, красив и старинен, са много любими места за мен. Аз обаче харесвам всичко различно. В Лвов, Украйна, също се чувствах отлично, както и на всички други места, на които съм била. Различните традиции и начини на поведение провокират въображението ми и ме карат на творя. А това е много важно за мен.

Как прибра толкова много картини от Испания до България?

О, наистина беше доста трудно! Някои от платната си трябваше да махам от рамките и след това тук, в България, да рамкирам отново. Много от работите, които направих, си останаха в Испания. Особено тези, които бях рисувала навън, в градското пространство.

Рисуваш доста навън и тук, в Търново… Всички сме виждали твоите неща, които правят града по-шарен и носят позитивно настроение.

Както казах преди малко, графитите и стрийтартът са най-лесните начини посланията на един художник да достигнат до хората. Тъй като имам много творческа енергия, ми е необходимо и място, на което да я изразходвам. Квартирата ни (Виктория Георгиева споделя живота и творчеството си с Николай Божинов (Nikka Why), с когото вече сме ви запознали в блога на „Таралеж” б.а.) е пълна с наши работи. Всички стени са изрисувани, а отгоре има наши картини. Нямам представа как ще стоят нещата след време, но сега се радвам на много вдъхновение и почти няма момент, в който да не мисля за рисуване. Често дори вечер, когато си легна, из главата ми се въртят различни идеи, но съм твърде уморена, за да стана от леглото и да ги материализирам. Почти през целия ден обаче съм с четка в ръка и творя.

Както казва една култова личност в артсредите от преди няколко десетилетия, ти си „нахално” млада. Все пак обаче вече си четвърти курс и е време да помислиш за живота си оттук нататък. Или може би не?

Мисля за това от доста време. Да се занимаваш с изкуство не е най-доходоносното занимание. Никога не е било, а и най-вероятно никога няма да бъде. Родителите ми наистина ме подкрепят, за което съм им много благодарна и се чувствам голяма щастливка, но осъзнавам, че наближава моментът, в който може би ще се наложи да взема трудни решения, а и да направя някои компромиси със себе си.

Като например да продаваш картините си, за които казваш, че обичаш като свои деца…

О, бих продавала картините си с удоволствие! Интересът на хората към творчеството ти, а следователно и желанието им да го купуват, е доказателство за това, че си успешен в това, с което се занимаваш. Да, наистина ми е много трудно да се разделям с произведенията си, но това е част от изкуството и би ми давало възможност да рисувам още и още…

Сигурно се чувстваш малко объркана на прага на нов етап от живота си?

Да, определено е така. Преди малко споменах, че от гледна точка на техниката Факултетът по изобразително изкуство на Великотърновския университет ми даде много. Що се отнася до едно от най-важните неща в творчеството – да откриеш човек или хора, който да те провокира(т), да те насочи(ат) по онзи деликатен начин, нещо от сорта на „това е интересно, но можеш ли да доразвиеш идеята си в такава насока?”, не открих такъв вдъхновител. Нито в Търново, нито по време на всичките си пътувания. С приятеля ми Николай си помагаме много, но все пак се стремим да си оставяме свобода и да не си се месим много в творчеството си.

Бръм?

Бръм! В момента главата ми наистина бръмчи! Както и защото е пълна с идеи, които искам да реализирам, така и заради нещата, които ми предстоят в житейски план…

Как приеха посетителите на „Таралеж” твоето „Бръм”?

Наистина съм приятно изненадана от интереса към изложбата си. Представих живопис, колажи и рисунки, а на експозицията ми дойдоха страшно много хора. Беше приятно да споделя преживяванията и вдъхновението си от Испания с толкова много приятели, познати и непознати… Забавлявахме се заедно, много хора обсъждаха помежду си творбите ми, всеки намираше нещо за себе си, пийнахме сангрия (испански коктейл, вклюващ вино, плодове, канела… б.а.). Моето „Бръм” ще е в „Таралеж” до 22 ноември. Ще се радвам изложбата ми да усмихне, провокира или „забръмчи” в главите на колкото се може повече хора.

Едно интервю на Стоян Николов

Реклами

Адриана Иванова – „A Hidden Place“

Своята дебютна изложба „A Hidden Place” откри снощи в „Таралеж” младата художничка Адриана Иванова. Културната инициатива събра десетки близки и приятели на авторката, както и много почитатели на илюстрацията – художественият жанр, в който тя е намерила поле за изява на вътрешния си свят.

Посетителите получиха възможност да се запознаят с емоциите, интересите, хобитата и авторските търсения на Адриана по възможно най-непринудения начин – чрез нейното непосредствено и непретенциозно (в най-добрия смисъл на думата) творчество. Най-вероятно това бе и причината за ласкавите отзиви, многото цветя и поздравления, които получи търновската художничка.

Адриана остана видимо доволна от вниманието на публиката. И няма как да е иначе. Дори утвърденият български художник Никола Манев, който живее в Париж повече от половин век, твърди, че всяка изложба е като гмуркане в мътни води за твореца, защото не знае дали ще го замерят с цветя или с гнили домати. Е, снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж” имаше много цветя, но, слава Богу, никой не носеше развалени зеленчуци…

И имаше защо. Убедете се сами!

За презентацията е нужен JavaScript.

Адриана Иванова: Вдъхновяват ме малките неща от живота

 

Адриана Иванова е завършила живопис във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а магистърската й степен е посветена на графиката. През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в Букурещ, Румъния, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Сред богатите и разностранни интереси на младата авторка са литературата, музиката, пътуванията, природата…

Утре (петък, 26 октомври) в Клуб за културни инициативи „Таралеж” Адриана открива първата си самостоятелна изложба, носеща провокиращото въображението заглавие „A Hidden Place”. Срещнахме се с художничката, за да поговорим с нея както за експозицията й, така и за разбиранията й за живота и изкуството като цяло. Вижте какво ни сподели тя…

Здравей, къде те намираме?

В момента съм в Клуб „Таралеж”, където цари трескава подготовка за наближаващата ми изложба (смее се). Макар и отстрани това едва ли изглежда така, една експозиция, особено самостоятелна, изисква много работа и усилия.

Като ученичка си имала намерение да се занимаваш с езици. Как стана така, че „кривна” от пътя на филологията и пое по този на изобразителното изкуство?

Може би основната причина бяха учителите ми, които ме насърчаваха да се занимавам с изкуство. Възможно е доста сериозна роля при избора ми да е изиграло и впечатлението ми, че езиците са доста скучна материя. Просто нямах усещането, че те ми пасват особено. Когато дойде време  за смяна на училищата след седми клас, майка ми ме постави пред конкретен избор. Езици или рисуване! Прдпочетох рисуването, без дори да се замислям много.

Завършила си Педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Поправи ме, ако греша, но ми се струва, че повечето млади творци не са особено склонни да се занимават с преподавателска дейност, тъй като тя отнема част от свободата им…

Преподаването безспорно е страшно голяма отговорност, независимо от учебния предмет. Именно това до някаква степен плаши хората. Що се отнася до свободата, не смятам, че учителската дейност отнема толкова съществена част от времето ми. Възприемам преподаването като призвание. Както всяка друга професия, то се удава на едни, но не пасва на други. Аз лично първоначално не съм и очаквала да хвана точно този път, но вътрешното ми усещане (а и стечението на обстоятелствата) ме насочиха натам.

Избрала си да се занимаваш с илюстрация. През кои „дисциплини” те преведоха творческите ти търсения и защо се спря именно на тази колкото интересна, толкова и сложна част от изобразителното изкуство?

Колкото и клиширано да звучи, пробвах от всичко по малко. Исках да специализирам графика, но впоследствие промених вътрешната си насоченост към живописта. Наистина, когато записах магистърска степен, отново се върнах към графиката, но по-скоро с идеята да доразвия и обогатя стила си. Към илюстрацията се насочих интуитивно. Работейки самостоятелно вкъщи, имах свободата да експериментирам. Както става с повечето неща, които впоследствие се превръщат във важна част от живота ми, в началото не си и представях, че ще се занимавам с илюстрация сериозно, но скоро усетих, че тя ми пасва идеално.

Прекарала си една година от обучението си в Букурещ, където си била по програма „Еразъм”. Какви са впечатленията ти от този период и какво ти даде той като творец?

В Букурещ попаднах в изключително артистична среда. Живеех в общежитие, в което бяха настанени само художници. Досещате се, че цареше постоянна арт атмосфера. Разполагах и с доста свободно време да рисувам и да търся себе си стилово, което е изключително важно за всеки млад творец, независимо с какво изкуство се занимава. Мисля,че колективът, в който попаднах там, също доста ме „побутна“ да работя по-смело.

След края на обучението ти в румънската столица през 2010 година си взела участие и в първата си изложба. Разкажи ни нещо повече за „Atelier Erasmus Romania”.

Това беше съвместна изложба, целяща да покаже какво аз и останалите четирима колеги, с които заминахме за Букурещ, сме сътворили през тази учебна година. Естествено беше доста колоритна експозиция, показваща различните стилове и идеи на петима напълно различни хора, които обстоятелствата и шансът са събрали, за да споделят една година от обучението и живота си.

След дипломирането си си работила като учител в частна художествена гимназия в Загреб. Как попадна в Хърватия и защо реши да се занимаваш с преподаване?

Кандидатствах по програма „Коменски“ (секторна програма на ЕС, която е част от стратегията „Учене през целия живот”. Същността й се състои в обучението на деца, подпомагане на международното сътрудничество в областта на образованието и обмяната на опит между институциите и кадрите б.а.), като Хърватия беше една от приоритетните държави, в които исках да попадна. Оттам нататък нещата просто се случиха. Получих одобрение в средата на месец май и в началото на септември вече пътувах към Загреб с 40-килограмовия си куфар.

Защо се върна от Хърватия?

Просто ми домъчня за България. Макар че дори и сега си спомням с носталгия за Хърватия и се надявам отново да мога да отида отново там – този път като турист.

Както разбрахме, си прекарала достатъчно време и в други държави, така че имаш база за сравнение. Какво е отношението на институциите и на обикновените хора към изкуството в различните точки на Балканите?

Може би с една идея по-добро от нашето собствено. Мисля,че младите автори биват стимулирани малко повече, дават им се малко повече възможности… Може би и критиката към тях е по-милостива, по-щадяща. Има едно модерно отношение към личното творчество. Съществува и доста голямо разнообразие; като цяло „сцената“ е по-богата и малко по-добре промотирана.

Казваш, че освен по изобразителното изкуство се увличаш по писане и по-конкретно по фентъзи. Да очакваме ли в твое лице най-сетне български писател да направи световен пробив или литературата е по-скоро хоби за теб?

Едва ли! (смее се) Харесвам книгите и особено аромата на мастило, който лъха от страниците им, но се съмнявам,че някога ще успея да напиша нещо достойно за публикация. Надявам се поне да завърша част от това, което съм започнала. Имам сигурно повече от тридесет наченати книги, от които нито една не е докарана докрай. Детска книжка би било най-добрият вариант, там се усещам най-креативна. Що се отнася до фентъзито, което наистина доста харесвам, то дава много материал за рисуване. Както и приказките, впрочем…

Музиката също има важно място в живота и творчеството ти…

О, да! Около 90 процента от творбите ми са провокирани от нечия песен. Не мога да стоя дори пет минути без музика; особено когато творя. Намирам много вдъхновение както в отделни думи от текстове, така и в цели мелодии… Опитвам се да пресъздам усещането, което конкретна песен събужда в мен. Дори една от илюстрациите ми е директно посветена на любимата ми група, която се казва Dry the river, но почти не е известна в България.

Как се „сработиха” преподавателската дейност и артистичните ти търсения?

Чудесно! Децата са неизчерпаем източник на вдъхновение и са най-добрата критика. Харесва ми да работя с учениците си и смятам, че илюстрацията е най-близка до същността им.

Спонтанността е втората (ако не и първата) ти природа. Обичаш да пътуваш до непознати градове само защото така ти е хрумнало. Искаш и да обиколиш Азия с влак… Кое е мястото, на което все още не си била, но мечтаеш да посетиш?

Труден въпрос! (смее се) Държавите, в които все още не съм ходила, а ми се иска да съм била там, са ужасно много! Както спомена, ще ми се да пропътувам Азия – колкото повече места, толкова по-добре. Индия, Тибет, Непал, Монголия, Япония и Китай са в челото на класацията ми (смее се). Шотландия и скандинавските държави също ме привличат ужасно; смятам, че тамошните природа и фолклор биха били изключителен източник на вдъхновение за мен. Обичам да пътувам сама и да оставям мислите си да се реят по пътя. Затова често спонтанно хващам влака за някъде и после се прибирам изчистена от негативни емиции… Заредена с прекрасни чувства.

Как би описала себе си в сегашния момент?

Преподавам рисуване, творя, опитвам се да пътувам из България колкото мога повече. Занимавам се с това да бъда себе си (смее се).

Обичаш да рисуваш акварели…

Обожавам! Мисля,че акварелът създава чувство на лекота и свобода, като същевременно дава много възможности за цветови ефекти.

Какво те вдъхновява, за да твориш?

Един куп неща (смее се). Обичам планината, горите, фолклора, митологията, хората, които можеш да срещнеш нощем в градския транспорт на Загреб… Да не забравяме музиката!!! Цветовете, есента, усмихнатите лица, пътят без посока, влаковете, морето също ме вдъхновяват… С една дума простите неща; тези, които виждаме и усещаме всеки ден. Не търся сложност в творбите си… Нито пък академичност… Не творя на теми, които не разбирам. Ежедневието и малките неща са най-яркият инспиратор за мен.

Стар анекдот твърди, че най-голямата обида за един великотърновец е да му подариш колело, защото няма къде да го кара заради специфичния ландшафт в старата столица… Ти си си купила велосипед сама. Като проява на мазохизъм или като доказателство за непреклонен ентусиазъм да приемаме тази постъпка?

Всъщност, купих си колело, тъй като страдах по раздялата си с предишния си велосипед, който остана в едно мазе в Загреб (смее се). Истината е,че започнах да карам колело именно там и реших,че е редно да продължа и в Търново. Може би в това има известна доза мазохизъм, обаче основно си е чист ентусиазъм. А и с въпросните баири се свиква; не са чак толкова страшни (смее се).

Утре в Клуб за културни инициативи „Таралеж” се открива твоя самостоятелна изложба, наречена “A Hidden place”. Ще ни „открехнеш” ли кое е това скрито място, Адриана?

Това е едно мое място, което е много лично и добре пазено от стреса на делника. Едно местенце, където детето в мен все още живее, възхищава се и твори.

Как реши да правиш самостоятелна изложба? Все пак подобно начинание изисква огромен труд и отдаденост?

В интерес на истината имах доста страхове относно реализацията на експозицията. Реших обаче, че в крайна сметка е време да покажа на хората какво правя. Това все пак е един от основните мотиви на всеки автор, за да продължава да твори. Освен това в лицето на приятелите си имам една доста упорита агитка, която постоянно ме убеждава да направя изложба, така че нямаше как накрая да не склоня (смее се).

Изложбата „A Hidden Place” на Адриана Иванова ще бъде открита на 26 октомври (петък) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Заповядайте да разгледаме илюстрациите й, да потърсим нейните и собствените си скрити места и да се позабавляваме заедно.

Едно интервю на Стоян Николов

„A Hidden place” – художничката Адриана Иванова представя първата си самостоятелна изложба в „Таралеж”

„A Hidden Place” е поредната изложба, която Клуб за културни инициативи „Таралеж” ще представи пред любителите на изкуството в старата столица. Провокативното заглавие до голяма степен отговаря на същността на младата авторка Адриана Иванова. Първата й самостоятелна експозиция ще разкрие творческите й търсения и богатата й душевност, вплитаща в себе си интереси в областта на художественото изкуство, литературата, музиката, планинарството и… откриването на скрити места, разбира се. Както в пъстрия свят, който ни заобикаля, така и в емоциите и усещанията на самата художничка.

Адриана е натрупала завиден набор от преживявания и опит, въпреки, че е родена през втората половина на осемдесетте (Знаем точно кога, разбира се… Просто смятаме, че е проява на лош вкус да обявяваме на всеослушание възрастта на една дама). Авторката завършва живопис във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Магистърската й степен е посветена на графиката.

През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в румънската столица Букурещ, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Според самата нея безкраен източник на вдъхновение тя намира в музиката, литературата и природата.

Тъй като (може би не знаете, но си е така) освен птица упорита, „Таралеж”-ът е и птица любопитна, решихме да попитаме Адриана какви са нейните „hidden places”. Разбира се, не се ограничихме само с този иначе сложничък въпрос… Интервюто с младата авторка можете да прочетете утре отново на блога на Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

И не забравяйте, откриването на изложбата „A hidden place” е на 26 октомври (петък) в 19:00 часа. Кой знае, може пък и вие да откриете някое скрито местенце в душата и емоциите си….

„АКВАРЕЛи“ на стените на „Таралеж“

На изложба под надслов „АКВАРЕЛи” стана домакин Клуб за културни инициативи „Таралеж” снощи. Експозицията обединяваше работи на седем млади български художници, използвали или използващи в момента специфичната художествена техника.

За презентацията е нужен JavaScript.

На стените на галерията бяха представени произведения на Гълъбин Христов, Дамян Бумбалов, Калин Диловски, Месрур Сабит, Румен Димитров и Тодор Овчаров. Художниците посветиха събитието на паметта на своя приятел и колега Чавдар Чакъров (1977 – 2005), напуснал света твърде рано. Две негови творби също бяха представени на най-видното място в Клуб за културни инициативи „Таралеж” и привлякоха вниманието на десетките посетители с изящната си техника и впечатляваща дълбочина.

Всички участници в изложбата са възпитаници на Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Макар и да живеят в различни части на България, те намират време поне веднъж годишно да се съберат в старата столица, за да си припомнят студентските си години, да обменят впечатления и опит, но, разбира се, най-вече за да се позабавляват!

В следващите няколко дни ще публикуваме интервюта с някои от художниците, включили се в изложба „АКВАРЕЛи”.

„Нощ на Самоводската чаршия“ – фестивалът на традициите

Поредното издание на придобилия голяма популярност фестивал „Нощ на Самоводската чаршия” започва в 18:00 часа в петък, 21 септември. Организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и Общинска туристическа агенция „Царевград Търнов”ЕООД канят всички жители и гости на старата столица да посетят Улицата на занаятите и да се гмурнат в духа на традициите в необичайно време на денонощието.За атмосферата на Чаршията ще допринесат не само късният час, но и Атанас Пеев и Николай Беляшки, чиито вълшебни изпълнения на каба гайда ще поръсят с щипка магичност от Родопите старата част на Велико Търново. И друга приятна изненада очаква гостите на фестивала – те ще могат да се запознаят от непосредствена близост с изкуството на художниците Ганчо Йорданов и Димитър Стефанов, който ще творят направо върху стълбите, водещи към етнографския комплекс.За да не бъдат държани под напрежение дълго, участниците във вече проведения фотоконкурс „Самоводската чаршия – улица на занаятите”, ще могат да научат кои от тях са финалисти в надпреварата само половин час след официалното начало на фестивала. В 18:30 часа най-добрите фотографи ще бъдат наградени в клуб „Таралеж”, където ще бъде открита и изложба с най-впечатляващите снимки.

Типичният дух на загадъчност и многозначност, който носи нощта, ще носи в себе си и иновативният пърформънс „Картина от сенки”, представен от авторката си Гергана Пенова. В концептуално съзвучие с духа на фестивала ще бъде и дебютното изпълнение на “Eriney” пред търновска публика. Авторските търсения на групата ще направят гостите на Самоводската чаршия съпричастни с трудноописуемото, но изключително вдъхновяващо съчетание на балкански фолклор и западноевропейска средновековна музика.

Улицата на занаятите ще бъде огласяна и от талантливите изпълнения на музикантите Радан и Наско, а организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и „Царевград Търнов” са подготвили доста изненади за любителите на българските традиции. Едва ли е необходимо да споменаваме, че дюкяните, работилниците и ателиетата на майсторите ще бъдат отворени през цялата Нощ на Самоводската чаршия и ще представят магията на българските занаяти пред всички, които искат да се докоснат до нея.

Арт клуб „Таралеж” представи малкия художник Даниил. Чисто по детски

 

На 14 септември приятелите на арт клуб „Таралеж” имаха възможността да присъстват на една твърде любопитна изложба. Доказвайки за пореден път, че не на шега се стремят да разчупят рамките, които сковават изкуството и да представят колкото се може повече гледни точки върху света, ентусиастите от сдружение „Идействие” дадоха поле за изява на малкия Даниил.

Смелият експеримент се оправда изцяло. Десетки посетители на арт клуба останаха впечатлени от рисунките на малчугана, които представят света през непосредствения и истински детски поглед.  Изображения на птици, коне, коли и други „мъжки” играчки бяха лишени от всякаква претенция за натруфеност, но за сметка на това дадоха възможност на посетителите да се запознаят с дълбочината на детските мечти и фантазии.

А Даниил показа, че изобщо не е склонен да се поддаде на славата и може да се държи непринудено, въпреки големия интерес към произведенията му. Той съчета посрещането на гостите в арт клуб „Таралеж” със забавни игри с приятели и много лудории. Малките пакостници успяха да намерят и малко време, за да порисуват. Страхотно прекарване чисто по детски…

.