Елеонора Христова: Децата имат нужда да виждат творбите си изложени

Честит празник, госпожо Христова! Ръководите ателието по керамика и изобразително изкуство към Общинския детски комплекс във Велико Търново. От колко време работите с малките творци и какви са впечатленията Ви?

Благодаря! Честит празник и на вас! Конкретно в ОДК работя от 12 години, но се занимавам с деца от повече време. Дългогодишният ми опит ме е убедил, че малките идват в ателието с огромно желание да се учат, да творят, да се развиват в духовно отношение. Всяко дете има специфични способности разбира се, но много от тях са изключителни таланти и, стига да им се даде възможност, могат да постигнат неподозирани резултати.

Как решихте да се занимавате с преподаване? Все пак работата с деца изисква голяма концентрация, отдаденост и търпение…

Бих могла да ви кажа, че съм усещала преподаването като свое призвание, но няма да го направя (смее се). Всичко стана наистина случайно. Завърших Педагогика на обучението във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, след което трябваше да започна работа. Разбира се, всеки млад творец си представя пътя си по доста по-различен начин от това да се занимава с преподаване, но понякога нещата просто се случват. Появи се възможност да преподавам и приех. Впоследствие ми допадна да работя с деца; обичам децата. И така се случиха нещата… Разбира се и досега си мечтая да имам възможността да се занимавам само с творчество, но в днешни времена това е все по-трудно.

Колко деца посещават ателието по керамика и изобразително изкуство към Общинския детски комплекс и на каква възраст са възпитаниците Ви?

Децата са разделени на различни групи. В момента в ателието идват общо около 80-90 деца. На възраст са от първи до осми клас, макар и в предишни години да сме имали и по-големи.

Какъв подход използвате, за да спечелите и задържите вниманието на малките? Лесно ли се работи с деца?

Честно да ви кажа, изобщо не ми се налага да използвам някакви хитринки, прийоми или тактики в работата си. Децата, които идват в ателието по керамика и изобразително изкуство, искат да го правят, така че сами са достатъчно мотивирани. Да, колегите, които работят в училища, полагат доста усилия, за да успеят да предадат поне минимум знания и умения, но при нас не е така. Децата ни подхождат към работата си в ателието с необходимата сериозност, макар и настроението при нас винаги да е отлично.

Какви са основните проблеми и перспективи в извънучилищната работа с деца в Общинския детски комплекс и в България като цяло?

Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че имаме сериозни затуднения с осигуряването на необходимата материална база. Много от материалите, с които работят децата, ги купувам сама. Също така поемам и голяма част от разходите, които изникват, когато имаме събития като днешното. Основно по транспорт… За да развиваме нормално дейността си, имаме нужда от по-добро финансово обезпечаване. Затова полагаме усилия да намерим спонсори, но в момента това е изключително трудна задача. Недостатъчните средства ни пречат и да имаме повече участия в различни фестивали и конкурси, което е много важно за децата. Те имат нужда да виждат творбите си изложени пред публика, имат нужда от внимание, от награди… Това са едни от най-силните мотиви за всеки начинаещ творец. Именно те му помагат да преодолее трудните моменти и му дават сили да продължи напред. За съжаление, на този етап ние не можем да осигурим на възпитаниците си много подобни стимули… Така е в цялата страна.

Професията Ви е доста отговорна, макар и в последните години общественото внимание да остава далеч встрани от възпитаването на любов към естетиката, природата и красивото у децата. Какво Ви кара да продължавате напред, въпреки всичко?

Колкото и клиширано да звучи, желанието ми светът да стане по-добър. Айнщайн има една мисъл „Ако искате да живеете щастливо, привържете се към определена цел, а не към хора или вещи!”. Смятам дори, че той е имал предвид „идея”, а не цел. Децата наистина ме мотивират да продължавам. Когато знаеш, че залагаш някакви непреходни ценности в съзнанието им, когато по този начин им създаваш предпоставки да бъдат по-добри хора, това няма как да не ти дава сили…

По случай 1 ноември, Денят на народните будители, организирахте твърде интересно начинание съвместно с Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Разкажете ни малко повече за зараждането и същността на идеята, както и как се стигна до реализацията й.

Това не е първият път, когато работим с младите хора от Клуб „Таралеж”. Тъй като в Общинския детски комплекс знаем отлично, че те са отворени за всякакви идеи, решихме да измислим нещо заедно за Деня на народните будители. Тук имат добър контакт с децата, всичко се получава непринудено и позитивно… И така се роди идеята възпитаниците ми да се превъплътят в ролята на будители и да се опитат чрез рисунките и апликациите си да създадат добро настроение у хората на Самоводската чаршия. Макар дъждът да попромени малко плановете ни, все пак мисля, че се получава отлично.

В последните години почти всички традиционно стабилни парадигми в българското общество се промениха осезаемо, и то невинаги в положителна посока. Смятате ли, че начинания като това, което Общинският детски комплекс и Клуб „Таралеж” организират, могат да привлекат вниманието на повече млади хора, а защо не и на обществото като цяло, към образованието, културата и духовните ценности?

Да, подобни инициативи представят изкуството по достъпен за хората начин. Определено това е удачен вариант да се даде възможност на децата за изява, а също така и на великотърновци да се докоснат до изкуството им и да се заредят с положително настроение. Трябва да се търсят повече такива нетрадиционни пътища. Съвременните условия ни принуждават да сме по-гъвкави, за да стигнем до хората.

Денят на народните будители е специфичен празник. Целокупно българският народ припознава като „будители” светли исторически личности – Кирил и Методий, Паисий, Славейков и Ботев да речем… Същевременно обаче всеки от нас има свои собствени вдъхновители в духовно отношение. Разкажете ни нещо повече за вашите лични будители.

Както е съвсем разбираемо, за да започна да се занимавам с изобразително изкуство, в началото ме вдъхновяваха различни художници, които много харесвах, а някои от тях харесвам и до сега. Като Густав Климт например… Може и да е странно, но друг мой „будител” в момента е „говорещият с кучета” Сийзър Милан („Говорещият с кучета” е телевизионна поредица по National Geographic б.а.). Убедена съм, че, за да се научи да обича хората и да се отнася добре с тях, човек първо трябва да изпитва положителни чувства към животните. Истински добрите хора обичат животните.

Планирате ли в скоро време ръководеното от Вас ателие по керамика и изобразително изкуство да вземе участие в други инициативи, конкурси или презентации?

Да, разбира се! Както ви казах, децата имат нужда от постоянно стимулиране и одобрение, за да се развиват като творци. Имат нужда някой да оценява труда, усилията и напредъка им. Затова и се опитваме колкото се може по-често им даваме възможност да се изявяват пред публика. Планираме няколко участия във фестивали и конкурси през следващите месеци. Най-големите от тях, извън Велико Търново, са във Варна и Сунгурларе. Ще участваме с керамика  в традиционната изложба-базар в старата столица. Във Варна пък местната управа и тамошният Общински детски комплекс организират инициатива, наречена „Любовта е в нас“, в която също ще се включим. В Сунгурларе за пореден път ще участваме в Националния конкурс за детска рисунка по случай Трифон Зарезан. Това събитие се организира от Министерството на образованието, младежта и науката, Националния дворец на децата, Регионалния инспекторат по образование в Бургас и, разбира се, Община Сунгурларе. На много от конкурсите, на които участваме, наши възпитаници печелят призови места, което е прекрасно, защото им дава самочувствие и им доказва, че могат. Дори днес едно от децата ни получи наградата си от национален конкурс за рисунка, организиран от Община Велико Търново. Затова няма да се отказваме, а ще продължаваме, за да получават децата ни още по-голям стимул да творят.

Пожелаваме успех на децата от ателието по керамика и изобразително изкуство към Общинския детски комплекс във Велико Търново. А творбите им, посветени на Деня на народните будители, можете да разгледате в Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

Едно интервю на Стоян Николов

Advertisements

Малките творци от ОДК рисуваха в „Таралеж” по случай Деня на народните будители

This slideshow requires JavaScript.

„Ако аз съм будител” беше мотото, което вдъхновяваше малките художници и дизайнери от Общинския детски комплекс с ръководител Елеонора Христова, за да творят вчера в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Събитието бе организирано по повод един от най-светлите български празници и целеше да даде възможност на малчуганите да пресъздадат през собствения си поглед и усещания Деня на народните будители. Децата си поставиха за цел да създадат изкуство, което да „буди” доброто у хората и да ги прави по-весели и положителни.

Преди да започнат да рисуват и апликират, малките творци изгледаха филмче за историята на празника и някои от най-бележитите българи, които честваме на 1 ноември. Те се запознаха и с крилати мисли на български и чужди мислители, които можеха да използват за вдъхновение или да включат в произведенията си.

После Клуб „Таралеж” се превърна в голям творчески мравуняк, в който кипеше добро настроение и звучеше весел детски смях, а двадесетина момчета и момичета пресъздаваха идеите и емоциите си върху белия лист. Разбира се, при тези обстоятелства рисунките и апликациите се получиха много пъстри и шарени, каквато беше и целта.

Макар и лошото време да не позволи да се реализира първоначалната идея, а именно творбите на малките художници да бъдат изложени на Самоводската чаршия, за да „пробуждат” доброто настроение на минувачите, те все пак ще красят Клуб ”Таралеж” (където всеки от вас може да ги види), а при първа възможност ще бъдат представени на Улицата на занаятите.

1 ноември – Ден на народните будители!

Честит Ден на народните будители на всички приятели на Клуб за културни инициативи „Таралеж”! Този празник е особено важен за нас, защото, колкото и нескромно да прозвучи, смятаме, че даваме и своя малък принос във формирането на любов към знанията, културата и изобщо духовните ценности у нашите сънародници.

Тъй като напоследък често сме свидетели как на важни празници по медиите се правят анкети с хора, голямата част от които си нямат и представа какво точно се чества на конкретния ден, а просто се радват, че не са на работа или училище, решихме да напишем няколко реда за Деня на българските будители. Не, че се съмняваме във вашата ерудираност. Напротив. Иска ни се обаче покрай сухите факти да изразим и някои свои усещания и размисли относно будителството…

„Будител” е дума с доста трудно определимо значение, в която всеки от нас вкарва малко или много собствен смисъл. Да, разбира се, днес целокупният български народ отбелязва паметта на хилядите знайни и незнайни книжовници, духовници, революционери, събирачи на легенди и предания или други родолюбиви българи, които по един или друг начин са допринесли за запазването на българщината, културата, традициите ни и българското народно самосъзнание.

Не е ли обаче истина и това, че всеки от нас има и други, собствени будители? Хора, които са посели в душата му семенцето на патриотизма. Не на ксенофобията, омразата към различните или неподплатеното с нищо чувство за превъзходство… Не! А на онзи патриотизъм, който ни кара да се разчувстваме всеки път, когато чуем българския химн, научим за някое постижение на сънародник, припомним си къде е получила благодатна почва за развитие славянската писменост… Или дори когато националният ни отбор вкара гол, което, слава Богу, напоследък се чувства сравнително често.

За някого този личен будител може да е дядо му. За друг такъв се явява някой учител, писател, че защо не и съседската баба, която му е разказвала увлекателно някоя легенда за близката крепост, река или връх… Най-вероятно има и много по-впечатляващи или изненадващи примери за вдъхновители към родолюбие. Това обаче не е толкова важно. Струва ми се, че най-важното нещо, което можем да кажем за Деня на българските будители, това, което го прави различен от другите празници, е, че той е жив. В пълния смисъл на думата.

Днес не честваме еди-коя-си годишнина от рождението на еди-кого-си. Не отбелязваме нито датата на някоя битка, нито тази на мирен договор (още повече такъв, който е подписан между две страни, нито една от които не е България). Днес почитаме паметта на всички онези българи, които са си направили труда, положили са необходимите усилия или дори са дали живота си, за да докажат на практика, че обичат родината си и че им пука за нея. Без да се удрят в гърдите, да се опитват чрез позьорство да запълнят липсата на дела или да се изкарат по-чисти от Левски, по-упорити от Паисий и по-жертвоготовни от Ботев…

Именно това, че не почитаме определена историческа личност или събитие обединява всички нас. Защото около хората от миналото и постъпките им винаги има повече от една гледна точка и следователно съществуват потенциални причини за конфронтация. В Деня на народните будители съвсем не е така. Всеки е свободен да отдаде почитта си на тези наши предци, които смята за най-достойни.

Обединява ни и гореспоменатата почит и уважение към личните ни будители, хората, които са положили в сърцата ни основите на непреходното, нематериланото, духовното. И тъй като натискът на битовизмите, цифрите, рамките и шаблоните става все по-силен с всеки изминал ден, сега е моментът да покажем с цялото си сърце колко много ценим делото на съвременниците ни, които дръзват да се опълчат срещу неумолимите правила на материалното и да ни накарат да надзърнем вътре в себе си, да потърсим корените си или просто да отидем на театрална постановка

Иначе, ако се обърнем към историята, можем да открием още доста причини, заради които си заслужава да определим Деня на народните будители като един различен празник. Нека споменем само една – той възниква като спонтанна, вътрешна необходимост на предците ни, живели в първите десетилетия след Освобождението, да отдадат почитта си към всички онези, които направили оцеляването на българщината и възстановяването на държавността възможно, но не успели да доживеят реализирането на голямата си мечта.

Това желание да се почете паметта на достойните българи се изразявала по много начини – били издигани паметници на будители, с имената им били кръщавани улици и читалища, а на емблематични дати се организирали чествания. През 1922 година тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски осъзнал необходимостта тази всеобща народна енергия да се канализира и внесъл предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители. Идеята е приета със сериозно одобрение и на 28 юли същата година 1 ноември е обявен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”.

Датата не е избрана случайно. След смяната на Юлианския с Грегорианския календар през 1916 година, Българската православна църква отказва да последва повелите на официалната власт и продължава да отбелязва празниците си според Юлианската ера. По този начин 1 ноември се явява датата, на която би трябвало да се отбелязва денят на Св. преподобни Йоан Рилски, който по църковния календар е на 19 октомври. Така или иначе 1 ноември за пръв път е честван неофициално в Пловдив през 1909 година, така че Стоян Омарчевски не открива топлата вода, а просто узаконява една вече съществуваща практика.

Разбира се, след 1944 година Денят на народните будители губи статуквото си на официален празник, защото по никакъв начин не е свързан с Маркс, Енгелс, Ленин, че дори с Георги Димитров или Димитър Благоев. В много райони на страната обаче хората продължават да го отбелязват неофициално, което само идва да покаже колко е силна любовта на предците ни към българското и почитта им към достойните личности в историята ни. Регламентираното честване на Деня на българските будители е възстановено през 1992 година.

Вместо заключение нека цитираме думите на министър Омарчевски по повод подбудите за установяването на подобен празник: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното…“

Понякога ни се струва, че от зората на историята се играе една и съща театрална постановка. Само актьорите се сменят…

А вие заповядайте в 13:00 часа в Клуб „Таралеж“, за да видите какви изненади сме ви подготвили с малките ни приятели от Общинския детски комплекс по случай Деня на народните будители.

Стоян Николов