„Таралеж” и Общинският детски комплекс отбелязват заедно Деня на народните будители

Любопитно начинание по случай Деня на народните будители организира Клуб за културни инициативи „Таралеж” в сътрудничество с ателието за керамика и изобразително изкуство към Общинския детски комплекс във Велико Търново. Утре (1-ви ноември) в 13:00 часа ще бъдат прочетени малко познати на широката публика легенди и предания за някои от първите български будители. По този начин на улица „Поп Матей Преображенски” 2 ще почетем паметта на предците ни, спомогнали за запазване и обогатяване на българщината, като същевременно обменим интересни знания за историята и традициите на родината.

Заедно с ръководителката си Елеонора Христова децата от ателието по керамика и изобразително изкуство при Общинския детски комплекс ще помогнат за подобаващото отбелязване на празника, правейки обща рисунка, на която ще представят самите себе си като будители. Така организаторите на събитието целят да прокарат мост между делото на традиционните будители и съвремието ни и да привлекат вниманието върху работата на начинаещите хора на изкуството в трудното ни и забързано време.

Заповядайте на 1 ноември в 13:00 часа в в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, за да се позабавляваме заедно, да научим, споделим нещо ново и да покажем един малко по-нетрадиционен, но също толкова родолюбив поглед към будителството. Инициативата ще завърши с изложба на открито пред Клуб „Таралеж”, която ще представи творбите на децата от Общинския детски комплекс, посветени на Деня на народните будители.

Advertisements

Милен Джановски: Художникът трябва да представя действителността, пречупена през собствените си възприятия

Милен  Джановски е роден в Ботевград през 1967 година. Той е възпитаник на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София, а през 1994 година завършва Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В момента е главен асистент във висшето училище. Има десетки самостоятелни изложби и съвместни изяви със свои колеги.

Интересите му не се ограничават в сферата на художественото изкуство. Той е запален алпинист и се стреми да прекарва колкото се може повече време сред природата. Техниките, които е усвоил в планината, изпозва и в другото си амплоа – това на строител, съчетаващ в работата си санирането и реставрирането на сгради с изработката на арт мазилки, корнизи и арки.

В периода 2000 -2010 година Джановски става един от основателите на Сдружение „Дупини”, което се стреми да създава и разширява културното пространство на страната ни и да популяризира традициите на българите по модерни, адекватни на съвремието ни пътища. В преследане на тези цели той и останалите членове на организацията организират ежегодни международни симпозиуми в изоставената преди повече от половин век тревненска махала Долни Дупини – магично място, консервирало духа, мъдростта и бита на предците ни.

Конкретният повод, по който потърсихме Милен Джановски, е участието му в проекта „8х3”. Инициативата цели да „стопи” границите между хората на изкуството във Велико Търново и колегите им от други части на България и региона.

Идеята е осем творци от старата столица да поканят по двама свои колеги, които да „гостуват” с творбите си на тях и на търновските места за изкуство – клуб „Таралеж”, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, хан „Хаджи Николи”, ателие-галерия „Артрай”, както и на едно от най-добрите места за туризъм и вдъхновение край старата столица – местността Ксилифор.

Милен Джановски покани колегите си Онник Каранфилян и Емануела Ковач да представят вижданията си за изкуството заедно с него в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Хрумването ни се струва отлично. Да видим каква е реализацията му според самия Милен Джановски…

Ти си част от проекта „8х3”. Разкажи ни нещо повече за идеята и за впечатленията ти от превръщането му в реалност?

„8х3” е част от много по-мащабна инициатива. В момента в Ксилифор се реализира Пленер по пластични изкуства, в които участват артисти от Сърбия, Черна гора, Македония, Турция, Канада, Германия, Италия… Организаторите създадоха условия да съберем едни от най-добрите творци, за да представим творчеството им пред любителите на изкуствата във Велико Търново.

Имаш десетки самостоятелни и „екипни” изложби… Как ти се стори откриването на експозицията ви в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Това, което правят младите хора от „Таралеж” през последната година, е нещо ново за Велико Търново. Не мисля, че дори и те могат да осъзнаят колко допринасят за развитието на културния живот в града. Аз съм в старата столица повече от двадесет години, но никога не е имало толкова много разнообразни събития, които да привличат вниманието на най-разнообразна публика. Закостенялото мислене се разчупва. Организират се модерни фестивали, насочени към деца и възрастни. Показателно за положителната промяна е именно отношението на малките. Та те дойдоха в шест часа сутринта, за да чакат акробатите, кукловодите и останалите артисти по време на фестивала „12 часа изкуство”! Разбира се, за да се случват тези събития, допринася и помощта на Общината. От другите арт сдружения в Търново, „Дупини” например, също работят много сериозно за развитието на културата и влагат ново, модерно отношение към всичко, което правят.

Ти си един от великотърновските творци, които са изключително активни в културния живот на страната ни. Имайки многобройни контакти със свои колеги, как реши да поканиш именно Онниг Каранфилян и Емануела Ковач да ти партнират в „8х3”?

Едва ли е нужно да обяснявам кои са Онник и Емануела. Те са едни от най-популярните и доказани творци в страната ни. Има нещо общо между творческите ни търсения. Поканих ги да открием съвместна изложба в Клуб „Таралеж”, защото смятах, че ще се получи концептуална цялост между работите ни. Така и стана!

Инициативите, за които говорим, са част от стратегията на Велико Търново да спечели титлата „Европейска столица на културата” през 2019 година. Като човек, който следи процесите отвътре, къде виждаш предимствата и недостатъците на града ни в тази „надпревара”?

Велико Търново безспорно е едно от местата в България, на което изкуството „вирее” най-добре. Участието на града и региона в конкурса е много важно за развитието на културата. Макар и старата столица да има много по-малки мащаби и традиции някои от конкурентите си като Пловдив например, безспорно е, че самата кандидатура за европейска столица на културата ще допринесе много за съживяването на артистичния живот във Велико Търново. Много усилия и средства ще бъдат насочени в тази посока до 2018 година, а това няма как да не даде резултат. Както говорихме преди малко, вече има осезаемо раздвижване…

Творбите, с които взе участие в „8х3”, са изпълнени в специфичния стил, който самият ти наричаш шеговито „техниката на художника – електроженист”. Какво те вдъхновява да търсиш различното в свят, който е модерно да се нарича „глобално село”?

Природата! Макар и творбите ми да са абстрактни, те винаги представят природни мотиви, „пречупени ” през моя поглед. Технологиите правят безсмислено рисуването на нещата чисто документално. Защо да си купуваш картина, на която е нарисувана Самоводската чаршия вечер, по изгрев или в дъждовно време, когато с един добър фотоапарат и малко майсторство можеш да направиш снимка, която да бъде не по-малко вдъхновяваща? В света на технологиите, в който живеем, „ключът” за всички хора на изкуството, независимо дали са писатели, художници или други артисти, е въображението им. Да представяш реалния свят, пречупен през възприятията си. Личният поглед върху обективното вдъхновява хората и ги докосва по такъв начин, че да стават съпричастни на изкуството.

Изпитваш неприязън към комерсиалното изкуство; това, което се прави, за да бъде в крак с пазара… Какво би посъветвал начинаещите творци, които искат да запазят себе си, и едновременно с това да успяват да оцеляват в едно общество, чиято идеология се гради върху глинените стъпала, наречени „пари”?

Начинаещите художници задължително трябва да минат през консервативното образование. Преди да се научиш да представяш света през своя поглед, трябва да се научиш да рисуваш реалистично вази, стомни, кубове, светлосенки, лица, коне… Едва тогава имаш необходимата база, на която да стъпиш, за да изразиш своето виждане зас изкуството. Винаги е било трудно да се занимаваш с творчество. До преди двадесет години творците са били принудени да пишат за еди кой си партизански отряд, да правят паметници на комуниста, вперил непоколебим взор в светлото бъдеще или да рисуват лозунги… От около шестдедсет човека от нашия випуск във Факултета по изобразително изкуство, в момента рисуваме не повече от десет. Останалите, някои от които много талантливи, намериха реализацията си в други области… Рекламни агенции, дори погребални бюра… Но това е нормално. Винаги е било и винаги ще бъде така.

Планината е много важно място за теб. Как стана така, че предпочиташ да прекарваш малкото си свободно време на 800-метровата отвесна скала в резервата „Северен Джендем”, а не пред телевизора например?

Влюбен съм в планината откакто се помня. Ако можех, щях да прекарвам цялото си време горе. Дори си мечтая един ден да стана хижар и да живея в планината. Енергията, с която се зареждам там, не може да се сравни с нищо. Всеки път, когато попадна в трудна ситуация, се заричам, че ако се измъкна, никога повече няма да си търся белята. Само след два часа обаче съм готов отново да се катеря и да преодолявам предизвикателства. Миналата година паднах от около десет метра, докато изкачвах отвесната скала на Северен Джендем (джендем е дума с турски произход и значи „ад”. „Северен Джендем” е отвесна скална стена с височина повече от 800 метра, представляваща северния склон на връх Ботев. Мястото е известно като едно от най-трудните за изкачване, коварно заради променливото време и бурните си ветрове б.а.). Оцелях само, защото се стоварих по гръб, върху раницата си. Имах доста охлузвания, но нищо сериозно. Попадал съм и в лавина, но любовта към планината винаги ме връща горе, където се чувствам истински свободен.

Нека опитаме да развием една проста математическа формула: „Едно хоби плюс друго хоби, равно на професия”. Имам предвид, че твоите увлечения по художественото изкуство и алпинизма „ти изкарват хляба” в строителството: санираш, изработваш арт мазилки и архитектурни елементи… Доставя ли ти удоволствие да се занимаваш с това?

Огромно! Увиснал на едно въже от покрива на някоя къща чувствам свободата. Така се получи, че работя нещо, което наистина съчетава двете ми хобита. От рисуването, имам предвид, когато не правиш комерсиални компромиси със себе си, не се изкарват много пари. Горе-долу на година продавам картини за сума, която ми е необходима, за да изкарам един месец. Така че алпинизмът в градски условия ми дава материалната база, за да съм спокоен и да творя.

„Таралеж”-ите гостоприемни ли са?

Неслучайно избрах Арт клуб „Таралеж” за съвместната ни изложба с Онниг Каранфилян и Емануела Ковач. Впечатлен съм от хъса, непринудеността и нестандартния подход, с които работят младите хора от сдружението. Изкуството във Велико Търново има нужда от подобно отношение, за да стига по-лесно до хората.

Едно интервю на Стоян Николов

Ганчо и Димитър: Събувайте се! Чергата е прана в бързей!

This slideshow requires JavaScript.

Ганчо Йорданов и Димитър Стефанов са възпитаници на Факултета по изобразително изкуство към Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Интересите на двамата са насочени преди всичко към стрийт арта. Участвали са в множество пленери, конкурси и фестивали в България и региона. Освен да рисуват, умеят да вдъхновяват хората и с чувството си за хумор. Убедете се сами…

Нощ след тежък ден или ден след тежка нощ?

Няма как да има тежък ден без тежка вечер! От друга страна често тежката вечер предразполага за лек ден… И обратното… Държа да кажа, че говоря и от името на другите момчета. Докато ние правим това интервю, те рисуват, аз пия бира. Надявам се да не ми се сърдят… Много.

Как решихте да участвате в конкретния „формат“ в „Нощ на Самоводската чаршия“?

Напълно спонтанно. Решението бе взето преди много време. Използваме всяка възможност за изява. Радваме се и като цяло желанието ни е да разнообразяваме сивото и скучно ежедневие. Всички сме почитатели на идеята да живеем в по-шарен и разнообразен град. И свят.  Изглежда не сме пораснали достатъчно, защото все си търсим игра. Всички хора търсят играта в живота си, макар и много от тях да не го осъзнават. Конкретно ние обичаме да си играем с боичките. (смее се). Дамян (Дамян Бумбалов от сдружение „Идействие” – организатори на „Нощ на Самоводската чаршия” б. а.) ни звънна и ни попита дали ще ги нарисуваме тези стъпала. Ето, че отговорът е на лице!

Чух един от гостите на фестивала да обяснява на друг „Там няколко момчета и едно момиче боядисват стълбите“. Сега е моментът да представите от първо лице множествено число какво са искали да кажат авторите, ако позволите да използвам лексиката на застаряваща учителка по литература…

Ние не сме политици да говорим или разправяме наляво и надясно това-онова! Просто го правим! Ако на някой му харесва и се радва на работата ни, това радва и нас. Целта ни може да бъде описана с три думи: Вземи този цвят! Това искаме да кажем! Следващия път ще напишем на стълбите „Защо си забил глава!? Виж какво се случва около теб!”. Някои искат да имат очи на гърба. Ние искаме да имаме очи на теметата си. За да можем да гледаме постоянно към небето!

С какво се занимавате, когато не боядисвате стълби?

Ами, боядисваме стени (смее се). Занимаваме се с интериор. Правим арт мазилки. Рисуваме и картини… През останалото време се забавляваме. Пием бирички и така…

Превръщате стълбите до старата поща в черга. С килимчета тук-там… Как избрахте мотивите, които да вложите в творбата си?

Ние сме си българчета и се гордеем с това. Радваме се, когато ни канят да рисуваме да такива емблематични места като Самоводската чершия. Хрумването с чергата е спонтанно. Чухме се и говорихме, че ни е необходима идея как да вдъхнем живот на стълбите до старата поща. Когато се срещнахме на другия ден, се оказа, че двамата с Ганчо сме решили проблема по един и същи начин – защо да не пуснем една черга по стълбите!? Молим всички, които минават оттам, да се събуват! (смее се) Имайте предвид, че чергата е прана на бързей! (всички се смеем).

Според една местна поговорка Търново не е ориентирано по четирите световни посоки, а по трите собствени – нагоре, надолу и по стълбите. Вие разбихте тази „заблуда“ и кръстихте работата си „Пътят – петата посока“. Аргументирайте се!

Стълбите са неразделна част от облика на Търново.  Те често съкращават разстоянието от едно място до друго. Да не забравяме, че изкачването по тях си е чиста тренировка… Свестяваш се, ако случайно си се почерпил повечко… Което ме навежда на мисълта, че така, както ги нарисувахме с черга, е възможно някой пийнал да се обърка и да заспи на стълбите… Може да си помисли, че си е вкъщи и си ляга в коридора. (смеем се отново. Дано да го правите и вие:)). Що се отнася до трите посоки във Велико Търново, който не вярва, да заповяда в града и да провери сам!

Какво му трябва още на културния живот в града ни, за да стане Велико Търново европейска столица на културата?

Честно, не знам! За културата нищо не мога да кажа. Ако говоря специално за нас, много хора смятат нещата, които правим, за вандализъм. В този смисъл, може би мисленето. Голяма част от хората не са отворени към новото. Това обаче не е чисто търновски проблем. Отнася се за всяко населено място в цялата ни страна, и то в повечето случаи в много по-голяма степен… Ако оставим това настрана, идеята на подобни мероприятия, като „Нощ на Самоводската чаршия”, е отлична. Именно те „бутат” нещата в правилната посока, макар и прекалено плавно.

Мотото на арт клуб „Таралеж” е „Таралежът е птица упорита. Не ритнеш ли я, не полита!”…

Представяш ли си летящи таралежи!? На всеки, на когото това се удава, бих препоръчал да остави за известно време медикаментите (смее се). Лично ние не сме кацали от доста време. Мисля, че е време да довършваме чергата и да ходим да пием бирички някъде!

Едно интервю на Стоян Николов

„Нощ на Самоводската чаршия“ – фестивалът на традициите

Поредното издание на придобилия голяма популярност фестивал „Нощ на Самоводската чаршия” започва в 18:00 часа в петък, 21 септември. Организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и Общинска туристическа агенция „Царевград Търнов”ЕООД канят всички жители и гости на старата столица да посетят Улицата на занаятите и да се гмурнат в духа на традициите в необичайно време на денонощието.За атмосферата на Чаршията ще допринесат не само късният час, но и Атанас Пеев и Николай Беляшки, чиито вълшебни изпълнения на каба гайда ще поръсят с щипка магичност от Родопите старата част на Велико Търново. И друга приятна изненада очаква гостите на фестивала – те ще могат да се запознаят от непосредствена близост с изкуството на художниците Ганчо Йорданов и Димитър Стефанов, който ще творят направо върху стълбите, водещи към етнографския комплекс.За да не бъдат държани под напрежение дълго, участниците във вече проведения фотоконкурс „Самоводската чаршия – улица на занаятите”, ще могат да научат кои от тях са финалисти в надпреварата само половин час след официалното начало на фестивала. В 18:30 часа най-добрите фотографи ще бъдат наградени в клуб „Таралеж”, където ще бъде открита и изложба с най-впечатляващите снимки.

Типичният дух на загадъчност и многозначност, който носи нощта, ще носи в себе си и иновативният пърформънс „Картина от сенки”, представен от авторката си Гергана Пенова. В концептуално съзвучие с духа на фестивала ще бъде и дебютното изпълнение на “Eriney” пред търновска публика. Авторските търсения на групата ще направят гостите на Самоводската чаршия съпричастни с трудноописуемото, но изключително вдъхновяващо съчетание на балкански фолклор и западноевропейска средновековна музика.

Улицата на занаятите ще бъде огласяна и от талантливите изпълнения на музикантите Радан и Наско, а организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и „Царевград Търнов” са подготвили доста изненади за любителите на българските традиции. Едва ли е необходимо да споменаваме, че дюкяните, работилниците и ателиетата на майсторите ще бъдат отворени през цялата Нощ на Самоводската чаршия и ще представят магията на българските занаяти пред всички, които искат да се докоснат до нея.

Арт клуб „Таралеж” представи малкия художник Даниил. Чисто по детски

 

На 14 септември приятелите на арт клуб „Таралеж” имаха възможността да присъстват на една твърде любопитна изложба. Доказвайки за пореден път, че не на шега се стремят да разчупят рамките, които сковават изкуството и да представят колкото се може повече гледни точки върху света, ентусиастите от сдружение „Идействие” дадоха поле за изява на малкия Даниил.

Смелият експеримент се оправда изцяло. Десетки посетители на арт клуба останаха впечатлени от рисунките на малчугана, които представят света през непосредствения и истински детски поглед.  Изображения на птици, коне, коли и други „мъжки” играчки бяха лишени от всякаква претенция за натруфеност, но за сметка на това дадоха възможност на посетителите да се запознаят с дълбочината на детските мечти и фантазии.

А Даниил показа, че изобщо не е склонен да се поддаде на славата и може да се държи непринудено, въпреки големия интерес към произведенията му. Той съчета посрещането на гостите в арт клуб „Таралеж” със забавни игри с приятели и много лудории. Малките пакостници успяха да намерят и малко време, за да порисуват. Страхотно прекарване чисто по детски…

.

Фестивал на уличните артисти – ден втори

Вторият ден от Фестивала на уличните артисти на Самоводската чаршия отново премина при голям интерес от страна на великотърновци и гости на старата столица. Причината за успеха на събитието не бе помпозната реклама от страна на организаторите от Сдружение „Идействие”, Клуб за културни инициативи „Таралеж” и партньорите им от Община Велико Търново, или  пък гръмките имена на участниците.

Напротив. Както подхожда на един истински фестивал на уличните артисти, „рекламата” вървеше от уста на уста, а гостите не се уплашиха от билета, който трябваше да платят. Защото той беше съчетание от три от най-важните и същевременно дефицитни неща в съвременния свят – добро настроение, непринуденост и любопитство в най-чистата му форма.

За постигането на добро настроение и непринуденост безспорно своя огромен принос имаха артистите. Любопитството пък не уби никакви котки. То само допринесе за вълшебното прекарване и помогна на гостите да се ориентират сред десетките нетрадиционни за българския културен живот пърформънси, представени, за да ги провокират, разсмеят, приобщят към духа на фестивала или просто, за да изровят от душите им детската страст към непознатото и вълнуващото.

Художници и татуисти, мимове и разказвачи на смешни истории показаха, че изкуството не е конкуренция, а мост между творците и хората. Музикантите, свирещи на тарамбуки, джембета, китари, цигулки, гайди, диджеридо и още по-екзотични инструменти, събраха стотици на калдъръмите на Самоводската чаршия. Те създадоха рядко срещан баланс между професионализъм, импровизация и непосредственост.

Много настроение донесоха и демонстрациите на бразилското бойно изкуство капоейра, преплитащо в себе си традиционната култура на африканските преселници в Южна Америка и чувството за хармония с природата на местните индиански племена. Латино танците, представени от клуб „Ун бесо”, пък пренесоха хилядите гости на Чаршията в света на красотата и екзотиката.

Безспорно обаче най-големите „печеливши” през втория ден на Фестивала на уличните артисти на занаятчийската улица във Велико Търново бяха децата. Те имаха възможност да се забавляват заедно с кукловоди, въжеиграчи, фокусници, живи статуи и жонгльори. Искреното им щастие беше най-добрият атестат за пъстрото събитие.

Можеше да се очаква, че в късните часове на неделята на Самоводската чаршия няма да са останали много хора, но нищо подобно! Българският филм „Баскинг”, който първоначално трябваше да има една прожекция в 20:30 часа, напълни два пъти Клубът за културни инициативи „Таралеж” и пак останаха хора, които не успяха да го гледат.

Но нали това е една от целите на изкуството – да провокира, но да не дава отговори? А и, въпреки приятната си изненада от големия интерес към начинанието си, организаторите трябваше да се съобразят с предварително обявения краен час. Тъй като това е първото издание на Фестивала на уличните артисти на Самоводската чаршия, можем само да си пожелаем догодина събитието да се случи пак и да ни представи още по-вълнуваща, пъстра и забавна програма…

Във Фестивала на уличните артисти участие взеха:

Светлозар Кнезовски – кукловод
Милан Миланов – жонгльор
Стелиян Славов – жива статуя
Стела Каспарова – жива статуя
Ирена Карастамова – пой (огнено шоу)
Владимира Христова – пой (огнено шоу)
Теодор Славов – тарамбука
Виктория Николова – цигулка

„NRG Dido” -singer
„Niksana” -drummer(djembe)
„Vancata“-drummer(djembe)
Run Garratt-percussion
„Mladenski“-guitar,percussion
„Boevski“- didgeridoo
„SAS“-djembe
„Cukliu“- didgeridoo,djembe
Група „Ламарина”
Пърформари – ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ / ART IN ACTION – Орлин Дворянов, Майа Антова, Моника Михайлова, Марина Стоянова, Йоанна Димова, Павел Георгиев , Янко Андонов
Виктория Георгиева – художник
Николай Божинов – художник
Марина Стоянов – видео инсталации – „Shadows”, видео арт
Павел Георгиев – видео инсталации- „Shadows”, видео арт
Бразилско бойно-танцово изкуство „Капоейра”