Виктория Георгиева: Главата ми бръмчи от изкуство

This slideshow requires JavaScript.

Само преди дни откри своя изложба в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Името е кратко, но многозначително… „Бръм”. Кога започна да ти бръмчи главата за изкуство?

Не съм сигурна. Мисля, че винаги ми е бръмчала. Когато бях малка обаче, повече ме вдъхновяваше литературата, отколкото изобразителното изкуство. Като повечето деца четях различни книжки с приказки, но това провокираше въображението ми дотолкова, че рисувах всичко, което се раждаше в главата ми от прочетеното. Получаваше се нещо подобно на нови книжки, но в тях историята беше представена визуално, пречупена през моята фантазия. По онова време обаче не осъзнавах, че се занимавам с изкуство, разбира се. Просто следвах вътрешни импулси, които най-вероятно съществуват в главите на повечето деца…

Но светът на фантазиите обикновено остава в миналото на повечето пораснали деца…

Така е… При мен обаче нещата се стекоха по различен начин. Детството ми мина в Исперих, но когато дойде време да се записвам в средно училище, заминах за Варна. Бях на четиринайсет, но родителите ми винаги са ме подкрепяли и са имали доверие в мен. Именно този период от живота ми ме накара да започна да се занимавам с изкуство по-сериозно. Попаднах в среда на хора, всеки от които имаше интереси и се изявяваше в определена творческа насока. Това ме провокира да търся собствен начин да се изразявам. Имах шанса да попадна и на човек, който за определено време ми даваше верните насоки, за да се чувствам провокирана и да творя. Пътувах много на стоп… Ако изключим изкуството, пътуванията са голямата ми страст. Попадах на нови места, срещах се с различни хора… Всичко това ме вдъхновяваше да рисувам и открих, че такъв е начинът, по който изразявам себе си най-добре. В началото започнах с графити, тъй като това е непосредствен и леснодостъпен път за всеки начинаещ творец да достигне до хората. Графитите са на улицата, разнообразяват често скучната и сива градска среда… След това открих живописта. Участвах в различни проекти, изложби; изобщо открих магията на артистичното и разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам.

И Факултетът по изобразително изкуство на Великотърновския университет идва някак логично като следваща стъпка в развитието ти като артист…

Да, вече съм четвърти курс… Времето мина доста бързо. Преподавателите от Факултета ми дадоха много по отношение на техниката. Наистина, за да може един човек на изкуството да има възможността да даде свобода на идеите си, той първо трябва да е много добър „занаятчия”. Тоест, да владее класическите техники на изобразителното изкуство. И тук пак се връщам на страстта си към пътуванията. Като студентка получих възможността да обиколя почти цяла Европа. Изкарах една година в Куенка, Испания, където работих в различна, но много артистична среда. Именно от този период са и картините ми, включени в настоящата ми изложба „Бръм” (която можете да видите в Клуб за културни инициативи „Таралеж” до 22 ноември б.а.). Освен в Испания, където се завърнах след като бях ходила там и като ученичка, пътувах до Португалия, Англия, Франция, Унгария, Румъния, Украйна… Беше период, в който пътувах много, работих много и се запознах с творци – млади хора с огромно въображение… Всеки човек на изкуството има нужда от подобни „провокации” и се радвам, че получих такава възможност.

Иберийският полуостров май е доста важно място за теб…

Наистина съм влюбена в културата, мисленето, дори в езика на Испания. Харесвам много и Португалия, но конкретно испанските провинции Каталуния, където бях като ученичка, и Кастия ла Манча, в която се намира град Куенка – малък, красив и старинен, са много любими места за мен. Аз обаче харесвам всичко различно. В Лвов, Украйна, също се чувствах отлично, както и на всички други места, на които съм била. Различните традиции и начини на поведение провокират въображението ми и ме карат на творя. А това е много важно за мен.

Как прибра толкова много картини от Испания до България?

О, наистина беше доста трудно! Някои от платната си трябваше да махам от рамките и след това тук, в България, да рамкирам отново. Много от работите, които направих, си останаха в Испания. Особено тези, които бях рисувала навън, в градското пространство.

Рисуваш доста навън и тук, в Търново… Всички сме виждали твоите неща, които правят града по-шарен и носят позитивно настроение.

Както казах преди малко, графитите и стрийтартът са най-лесните начини посланията на един художник да достигнат до хората. Тъй като имам много творческа енергия, ми е необходимо и място, на което да я изразходвам. Квартирата ни (Виктория Георгиева споделя живота и творчеството си с Николай Божинов (Nikka Why), с когото вече сме ви запознали в блога на „Таралеж” б.а.) е пълна с наши работи. Всички стени са изрисувани, а отгоре има наши картини. Нямам представа как ще стоят нещата след време, но сега се радвам на много вдъхновение и почти няма момент, в който да не мисля за рисуване. Често дори вечер, когато си легна, из главата ми се въртят различни идеи, но съм твърде уморена, за да стана от леглото и да ги материализирам. Почти през целия ден обаче съм с четка в ръка и творя.

Както казва една култова личност в артсредите от преди няколко десетилетия, ти си „нахално” млада. Все пак обаче вече си четвърти курс и е време да помислиш за живота си оттук нататък. Или може би не?

Мисля за това от доста време. Да се занимаваш с изкуство не е най-доходоносното занимание. Никога не е било, а и най-вероятно никога няма да бъде. Родителите ми наистина ме подкрепят, за което съм им много благодарна и се чувствам голяма щастливка, но осъзнавам, че наближава моментът, в който може би ще се наложи да взема трудни решения, а и да направя някои компромиси със себе си.

Като например да продаваш картините си, за които казваш, че обичаш като свои деца…

О, бих продавала картините си с удоволствие! Интересът на хората към творчеството ти, а следователно и желанието им да го купуват, е доказателство за това, че си успешен в това, с което се занимаваш. Да, наистина ми е много трудно да се разделям с произведенията си, но това е част от изкуството и би ми давало възможност да рисувам още и още…

Сигурно се чувстваш малко объркана на прага на нов етап от живота си?

Да, определено е така. Преди малко споменах, че от гледна точка на техниката Факултетът по изобразително изкуство на Великотърновския университет ми даде много. Що се отнася до едно от най-важните неща в творчеството – да откриеш човек или хора, който да те провокира(т), да те насочи(ат) по онзи деликатен начин, нещо от сорта на „това е интересно, но можеш ли да доразвиеш идеята си в такава насока?”, не открих такъв вдъхновител. Нито в Търново, нито по време на всичките си пътувания. С приятеля ми Николай си помагаме много, но все пак се стремим да си оставяме свобода и да не си се месим много в творчеството си.

Бръм?

Бръм! В момента главата ми наистина бръмчи! Както и защото е пълна с идеи, които искам да реализирам, така и заради нещата, които ми предстоят в житейски план…

Как приеха посетителите на „Таралеж” твоето „Бръм”?

Наистина съм приятно изненадана от интереса към изложбата си. Представих живопис, колажи и рисунки, а на експозицията ми дойдоха страшно много хора. Беше приятно да споделя преживяванията и вдъхновението си от Испания с толкова много приятели, познати и непознати… Забавлявахме се заедно, много хора обсъждаха помежду си творбите ми, всеки намираше нещо за себе си, пийнахме сангрия (испански коктейл, вклюващ вино, плодове, канела… б.а.). Моето „Бръм” ще е в „Таралеж” до 22 ноември. Ще се радвам изложбата ми да усмихне, провокира или „забръмчи” в главите на колкото се може повече хора.

Едно интервю на Стоян Николов

Advertisements