Николай Божинов представи курса си по класическа и експериментална скулптура

Своя курс по класическа и експериментална скулптура представи Николай Божинов снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Десетките гости на презентацията имаха възможността да се запознаят с идеите и намеренията на младия творец, известен в артистичните среди на Велико Търново с псевдонима си Nikka Why.

Ръководителят на начинанието разказа по естествен и непринуден начин за обучението и странстванията си до момента. Той говори за премеждията, през които е минал по време на пътуванията си до Англия, Испания и Португалия и за новите творчески хоризонти, които са открили те пред него.

Николай Божинов показа пред гостите на Клуб „Таралеж” много от работите си, разкривайки интересни подробности за създаването им и вътрешните подбуди, които са го подтикнали да твори именно в такава посока. Той представи и материалите, с които предпочита да работи и експериментира.

„Искам курсът по класическа и експериментална скулптура да се превърне в място, на което хора, привлечени по един или друг начин от изкуството, да обменят идеи, впечатления и да се учат взаимно един друг”– каза Nikka Why. Той разкри, че очакванията му са по време на обучението да възникнат и въпроси, чиито отговори самият той не знае, но е готов да се постарае да помогне на всеки да задоволи любопитството си по която и да е тема.

Основният материал, с който ще се работи по време на курсовете, поне в началото, ще е глината. Николай Божинов я предпочита, тъй като тя е сравнително лесна за обработка в импровизирано ателие по скулптура, в каквото ще се превърне Клуб „Таралеж”. Освен това е изключително пластична и има способността да „улавя” отпечатъците от ръцете, чувствата и емоциите на автора.

Младият творец сподели, че за него ще е истинско предизвикателство да работи с хора на различни възрасти, с разнообразни умения и заложби и ще се старае водещи мотиви в обучението да са доброто настроение, свободното изразяване на емоциите и любовта към природата. Той очаква всички желаещи да се включат уроците по класическа и експериментална скулптура да се запишат в Клуб „Таралеж” или да се свържат с него.

Advertisements

Милен Джановски: Художникът трябва да представя действителността, пречупена през собствените си възприятия

Милен  Джановски е роден в Ботевград през 1967 година. Той е възпитаник на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София, а през 1994 година завършва Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В момента е главен асистент във висшето училище. Има десетки самостоятелни изложби и съвместни изяви със свои колеги.

Интересите му не се ограничават в сферата на художественото изкуство. Той е запален алпинист и се стреми да прекарва колкото се може повече време сред природата. Техниките, които е усвоил в планината, изпозва и в другото си амплоа – това на строител, съчетаващ в работата си санирането и реставрирането на сгради с изработката на арт мазилки, корнизи и арки.

В периода 2000 -2010 година Джановски става един от основателите на Сдружение „Дупини”, което се стреми да създава и разширява културното пространство на страната ни и да популяризира традициите на българите по модерни, адекватни на съвремието ни пътища. В преследане на тези цели той и останалите членове на организацията организират ежегодни международни симпозиуми в изоставената преди повече от половин век тревненска махала Долни Дупини – магично място, консервирало духа, мъдростта и бита на предците ни.

Конкретният повод, по който потърсихме Милен Джановски, е участието му в проекта „8х3”. Инициативата цели да „стопи” границите между хората на изкуството във Велико Търново и колегите им от други части на България и региона.

Идеята е осем творци от старата столица да поканят по двама свои колеги, които да „гостуват” с творбите си на тях и на търновските места за изкуство – клуб „Таралеж”, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, хан „Хаджи Николи”, ателие-галерия „Артрай”, както и на едно от най-добрите места за туризъм и вдъхновение край старата столица – местността Ксилифор.

Милен Джановски покани колегите си Онник Каранфилян и Емануела Ковач да представят вижданията си за изкуството заедно с него в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Хрумването ни се струва отлично. Да видим каква е реализацията му според самия Милен Джановски…

Ти си част от проекта „8х3”. Разкажи ни нещо повече за идеята и за впечатленията ти от превръщането му в реалност?

„8х3” е част от много по-мащабна инициатива. В момента в Ксилифор се реализира Пленер по пластични изкуства, в които участват артисти от Сърбия, Черна гора, Македония, Турция, Канада, Германия, Италия… Организаторите създадоха условия да съберем едни от най-добрите творци, за да представим творчеството им пред любителите на изкуствата във Велико Търново.

Имаш десетки самостоятелни и „екипни” изложби… Как ти се стори откриването на експозицията ви в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Това, което правят младите хора от „Таралеж” през последната година, е нещо ново за Велико Търново. Не мисля, че дори и те могат да осъзнаят колко допринасят за развитието на културния живот в града. Аз съм в старата столица повече от двадесет години, но никога не е имало толкова много разнообразни събития, които да привличат вниманието на най-разнообразна публика. Закостенялото мислене се разчупва. Организират се модерни фестивали, насочени към деца и възрастни. Показателно за положителната промяна е именно отношението на малките. Та те дойдоха в шест часа сутринта, за да чакат акробатите, кукловодите и останалите артисти по време на фестивала „12 часа изкуство”! Разбира се, за да се случват тези събития, допринася и помощта на Общината. От другите арт сдружения в Търново, „Дупини” например, също работят много сериозно за развитието на културата и влагат ново, модерно отношение към всичко, което правят.

Ти си един от великотърновските творци, които са изключително активни в културния живот на страната ни. Имайки многобройни контакти със свои колеги, как реши да поканиш именно Онниг Каранфилян и Емануела Ковач да ти партнират в „8х3”?

Едва ли е нужно да обяснявам кои са Онник и Емануела. Те са едни от най-популярните и доказани творци в страната ни. Има нещо общо между творческите ни търсения. Поканих ги да открием съвместна изложба в Клуб „Таралеж”, защото смятах, че ще се получи концептуална цялост между работите ни. Така и стана!

Инициативите, за които говорим, са част от стратегията на Велико Търново да спечели титлата „Европейска столица на културата” през 2019 година. Като човек, който следи процесите отвътре, къде виждаш предимствата и недостатъците на града ни в тази „надпревара”?

Велико Търново безспорно е едно от местата в България, на което изкуството „вирее” най-добре. Участието на града и региона в конкурса е много важно за развитието на културата. Макар и старата столица да има много по-малки мащаби и традиции някои от конкурентите си като Пловдив например, безспорно е, че самата кандидатура за европейска столица на културата ще допринесе много за съживяването на артистичния живот във Велико Търново. Много усилия и средства ще бъдат насочени в тази посока до 2018 година, а това няма как да не даде резултат. Както говорихме преди малко, вече има осезаемо раздвижване…

Творбите, с които взе участие в „8х3”, са изпълнени в специфичния стил, който самият ти наричаш шеговито „техниката на художника – електроженист”. Какво те вдъхновява да търсиш различното в свят, който е модерно да се нарича „глобално село”?

Природата! Макар и творбите ми да са абстрактни, те винаги представят природни мотиви, „пречупени ” през моя поглед. Технологиите правят безсмислено рисуването на нещата чисто документално. Защо да си купуваш картина, на която е нарисувана Самоводската чаршия вечер, по изгрев или в дъждовно време, когато с един добър фотоапарат и малко майсторство можеш да направиш снимка, която да бъде не по-малко вдъхновяваща? В света на технологиите, в който живеем, „ключът” за всички хора на изкуството, независимо дали са писатели, художници или други артисти, е въображението им. Да представяш реалния свят, пречупен през възприятията си. Личният поглед върху обективното вдъхновява хората и ги докосва по такъв начин, че да стават съпричастни на изкуството.

Изпитваш неприязън към комерсиалното изкуство; това, което се прави, за да бъде в крак с пазара… Какво би посъветвал начинаещите творци, които искат да запазят себе си, и едновременно с това да успяват да оцеляват в едно общество, чиято идеология се гради върху глинените стъпала, наречени „пари”?

Начинаещите художници задължително трябва да минат през консервативното образование. Преди да се научиш да представяш света през своя поглед, трябва да се научиш да рисуваш реалистично вази, стомни, кубове, светлосенки, лица, коне… Едва тогава имаш необходимата база, на която да стъпиш, за да изразиш своето виждане зас изкуството. Винаги е било трудно да се занимаваш с творчество. До преди двадесет години творците са били принудени да пишат за еди кой си партизански отряд, да правят паметници на комуниста, вперил непоколебим взор в светлото бъдеще или да рисуват лозунги… От около шестдедсет човека от нашия випуск във Факултета по изобразително изкуство, в момента рисуваме не повече от десет. Останалите, някои от които много талантливи, намериха реализацията си в други области… Рекламни агенции, дори погребални бюра… Но това е нормално. Винаги е било и винаги ще бъде така.

Планината е много важно място за теб. Как стана така, че предпочиташ да прекарваш малкото си свободно време на 800-метровата отвесна скала в резервата „Северен Джендем”, а не пред телевизора например?

Влюбен съм в планината откакто се помня. Ако можех, щях да прекарвам цялото си време горе. Дори си мечтая един ден да стана хижар и да живея в планината. Енергията, с която се зареждам там, не може да се сравни с нищо. Всеки път, когато попадна в трудна ситуация, се заричам, че ако се измъкна, никога повече няма да си търся белята. Само след два часа обаче съм готов отново да се катеря и да преодолявам предизвикателства. Миналата година паднах от около десет метра, докато изкачвах отвесната скала на Северен Джендем (джендем е дума с турски произход и значи „ад”. „Северен Джендем” е отвесна скална стена с височина повече от 800 метра, представляваща северния склон на връх Ботев. Мястото е известно като едно от най-трудните за изкачване, коварно заради променливото време и бурните си ветрове б.а.). Оцелях само, защото се стоварих по гръб, върху раницата си. Имах доста охлузвания, но нищо сериозно. Попадал съм и в лавина, но любовта към планината винаги ме връща горе, където се чувствам истински свободен.

Нека опитаме да развием една проста математическа формула: „Едно хоби плюс друго хоби, равно на професия”. Имам предвид, че твоите увлечения по художественото изкуство и алпинизма „ти изкарват хляба” в строителството: санираш, изработваш арт мазилки и архитектурни елементи… Доставя ли ти удоволствие да се занимаваш с това?

Огромно! Увиснал на едно въже от покрива на някоя къща чувствам свободата. Така се получи, че работя нещо, което наистина съчетава двете ми хобита. От рисуването, имам предвид, когато не правиш комерсиални компромиси със себе си, не се изкарват много пари. Горе-долу на година продавам картини за сума, която ми е необходима, за да изкарам един месец. Така че алпинизмът в градски условия ми дава материалната база, за да съм спокоен и да творя.

„Таралеж”-ите гостоприемни ли са?

Неслучайно избрах Арт клуб „Таралеж” за съвместната ни изложба с Онниг Каранфилян и Емануела Ковач. Впечатлен съм от хъса, непринудеността и нестандартния подход, с които работят младите хора от сдружението. Изкуството във Велико Търново има нужда от подобно отношение, за да стига по-лесно до хората.

Едно интервю на Стоян Николов

Радан и Наско: Надяваме се да свирим все по-често пред търновска публика

Радан е човек на изкуството в пълния смисъл на думата. Познат на публиката както със самостоятелните си музикални изяви, така и от работата си с „Oliver Twisted“, той е възпитаник на училището по приложни изкуства в Трявна и на Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Потърсихме го, за да поговорим за изявата му, заедно с Наско, по време на фестивала „Нощ на Самоводската чаршия“.

Здравей, къде те намираме?

В момента съм вкъщи. Току-що седнах пред компютъра.

Това не е първата ви изява на Улицата на занаятите, така че можеш да сравняваш… Как ви хареса фестивалът „Нощ на Самоводската чаршия“?

Така е, бил съм тук и преди. С „Oliver Twisted“, групата, в която свиря, участвахме  на фестивала по случай откриването на арт клуб „Таралеж“. Тази година обаче за първи път се включваме в „Нощ на Самоводската чаршия”. Мисля, че всичко се получи отлично. Имаше хубава атмосфера, много различни и интересни арт и музикални събития…

Спомена бандата, като част от която те познаваме всички. Тъй като нямаме актуална информация за вас напоследък: „Oliver Twisted” or no? That is the question!

Наистина, това е групата с която основно правя музика, но имам изяви и с други музиканти. С Наско, с когото свирихме на „Нощ на Самоводската чаршия”, сме израснали в един и същи квартал в Габрово. Правим музика заедно от доста години. Ако това имаш предвид, нищо драматично не се случва около „Oliver Twisted”. Ние сме заедно и оставаме заедно.

Звученето ти и с “Oliver Twisted”, и като самостоятелен музикант, е доста модерно и нетрадиционно. Какво те провокира да участваш в „Нощ на Самоводската чаршия“ – фестивал, в чиято основа е „доброто старо време”?

Всичко стана съвсем спонтанно. Имахме покана за свирене по случай откриването на заведение на Самоводската чаршия. Приятелите ни от клуб „Таралеж” решиха, че  ние имаме място на фестивала и ни поканиха да изпълним няколко парчета на откритата сцена.

Ти и Наско не сте от Велико Търново. Казвам го не заради друго, а защото това ви дава възможност да погледнете на културния живот в старата столица от необходимат
а дистанция. Каква е обективната ви оценка?

Ние с Наско сме свързани със старата столица отдавна. И двамата сме завършили Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Имаме много приятни спомени от студентските години; Търново винаги е било за нас едно прекрасно място. Ако трябва да говорим сериозно, много е хубаво, че градът ви се развива в културно отношение и става още по-красив и вдъхновяващ.

Винаги съм искал да задам най-глупавия журналистически въпрос на всички времена. А именно „Какви са бъдещите ви творчески планове“? Изкушавам се да го направя сега:)

Много просто! Продължаваме с изявите си и се надяваме да свирим все по-често на търновска сцена. Мисля, че има какво да дадем на публиката.:):):)

Едно интервю на Стоян Николов

„Нощ на Самоводската чаршия“ – стълби между миналото и настоящето

This slideshow requires JavaScript.

Стотици почитатели на българските традиции се събраха снощи на Улицата на занаятите във Велико Търново, за да станат част от фестивала „Нощ на Самоводската чаршия”. И не останаха разочаровани, защото всеки успя да открие нещо, което да го вдъхнови, провокира или зарадва.

Празникът започна още преди обявения час. В неформална обстановка, разбира се. Музикантите от група Eriney подгряха подранилите посетители на арт клуб „Таралеж” с кратка репетиция, която само загатна за истински вдъхновяващото им представяне. По същото време Атанас Пеев и Николай Беляшки вече раздаваха с пълни шепи магията на родопските си каба гайди, правейки първите гости на фестивала съпричастни на духа му.

Официалната програма започна с награждаването на победителите от фотоконкурса „Самоводска чаршия – улица на занаятите”, организиран от Клуб за културни инициативи „Таралеж” и Общинска агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Подготвената специално за целта изложба включваше тридесетте най-добри снимки от общо двеста, участвали в конкурса.

Наградите бяха връчени лично от Цветомир Бояджиев – управител на Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Победител във фотоконкурса стана Павел Граматиков, получил гравюра от Кирил Томанов. Второто място журито отреди за Милица Желева, която бе наградена със специално изработено от куюмджията Тодор Кушлев украшение. Третата позиция остана за Веселина Христова, зарадвана с ръчно изписана чиния, осигурена от ателието на грънчарката Нина Нешева.

Журито отреди и две награди за най-младите участници – шестнадесетгодишните  Кристина Симеонова и Яна Славева. Те получиха дърворезбовани фигурки от ателие „Стойчеви”. Призът на публиката (опрелелен чрез гласуване в социалните мрежи) отново отиде при Милица Желева. Тя бе наградена с изработен от майстор Кирил Тенджерков нож, който по стара българска традиция трябваше да си „откупи” с дребни монети.

Пътят – петата посока бе озаглавено начинанието на младите художници Александра Димитрова, Ганчо Йорданов, Димитър Стефанов и Пламен Костадинов, чието произведение ще бъде най-дълготрайното „наследство” на есенната Нощ на Самоводската чаршия. Идеята на младите художници бе да вдъхнат живот на стълбите до старата поща, превръшайки ги в дълга шарена черга с мотиви от фолклора на Югозападна България.

Гергана Пенова пък изненада приятно малките гости на Самоводската чаршия със своята „Картина от сенки”. Децата получиха възможност за първа творческа изява, „улавяйки” сенките на свои връстници на платното.

Магичните музиканти от Eriney оправдаха очакванията и наситиха Улицата на занаятите с богатото си авторско звучене, умело съчетаващо балкански фолклор, ориенталски елементи и западноевропейска средновековна музика.

Концептуалната идея на „Нощ на Самоводската чаршия” като своеобразен мост между традициите и съвремието бе завършена от последните две изпълнения на сцената – музикантите Радан и Наско, които представиха модерното си звучене, и танцовата програма на “The Centre”.

Макар и останала в сянката на многобройните събития, НОВИНАТА от есенното издание на „Нощ на Самоводската чаршия” е една – всичките дюкяни на майсторите от Улицата на занаятите вече имат свое общо лого и сертификат, удостоверяващи автентичността на изработените с много труд, майсторство и любов произведения на изкуството.

Късчетата от миналото, представящи уникалната българска душевност пред света, ще бъдат сертифицирани по идея на управителя на Общинската агенция по туризъм Цветомир Бояджиев. Автор на логото е Дамян Бумбалов от сдружение „Идействие”, създатели на Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

 

Гергана Пенова: За мен е удоволствие и начин на живот да споделям изкуството си с децата

Здравейте, Гергана. Къде ви намираме?

В Младежкия дом, където съм преподавател по керамика и изобразително изкуство.

Повече от година отделяте голяма част от времето си да преподавате керамика и изобразително изкуство в Дневния център за деца с увреждания. Разкажете ни малко повече за работата си.

Вече дори станаха две години, откакто ходя там всяка седмица за няколко часа. Но не ми отнема чак толкова много време. Работя с деца, които имат нужда от много грижи и внимание. Необходимо е доста търпение. Нещата стават бавно, но съм абсолютно убедена, че работата със специалисти е изключителна полезна за малките.

Удовлетворява ли ви професията ви? Какво според вас трябва да се промени, за да бъде по-ефективна работата с децата с увреждания?

Харесвам работата си. Мисля че съм родена да бъда учител. За мен е удоволствие и начин на живот да споделям изкуството си с децата. Малчуганите са много креативни, модерни и търсещи. Това ме зарежда с положителна енергия и творчески сили.

Относно необходимите промени, те са обсъждани многократно. Групите са прекалено големи, а персоналът – недостатъчен. Трябва с по-малко деца да работят повече специалисти. Мисля, че тогава резултатите ще бъдат значително по-видими и за децата, и за хората които се занимават с тях.

Как решихте да се включите в Нощта на Самоводската чаршия?

Аз съм млад, търсещ човек. Радват ме всички положителни инициативи, които се случват във Велико Търново. Толкова много творци ражда този красив град! Крайно време беше да се организира всичко това, което се прави в момента. Многобройните фестивали и начинания сякаш вдъхват нов живот на улицата, сградите, хората… Иначе организаторите от Клуб за културни инициативи „Таралеж” ме поканиха да се включа в Нощта на Самоводската чаршия. Те познават работата ми, а и, което е по-важно, идеята ми им се понрави.

Разкажете ни нещо повече за пърформанса си „Картина от сенки”, с който ще участвате във фестивала…

Преди години го представих на фестивала на Беглика. По своята същност той представлява една провокация. Основно към децата, но не само към тях. Без активното участие на обикновените хора няма как да се реализира „Картина от сенки”. Идеята е част от участниците да бъдат осветени така, че техните сенки да попаднат върху бяла хартия. Други доброволци пък имат задача да накарат сенките им да оживеят, използвайки бои и четки. Дано времето да бъде с нас и да ни позволи да реализираме замисъла си, защото евентуален дъжд ще провали плановете ни.

Изкуството обикновено не се прави самоцелно. Какви емоции и мисли искате да провокирате, внушите или просто да загатнете у посетителите на Нощ на Самоводската чаршия?

Изкуството е преди всичко емоция. Чак след това идват мисълта и задължителната известна доза лудост. Преди години бях в Германия, където ми направи силно впечатление склонността на местните да правят фестивали буквално на какво ли не. Хората се включват масово в тези начинания – усмихват се и животът им става шарен. Така подхождам и аз към тази инициатива: ще се опитам да провокирам зрителите да се отпуснат, да се забавляват, да преоткрият детското в себе си и не на последно място да изведат малките далеч от компютъра.

Работата ви изисква много отдаденост. Остават ли ви време и сили, за да творите?

Аз наистина работя на доста места – в две детски градини съм преподавател по керамика и рисуване; в Младежкия дом на уроците ми идват над 30 възпитаници на всички тукашни училища; в Церова Кория пък съм ангажирана с възрастни хора с умствена изостаналост; за Дневния център за деца с увреждания вече говорихме. Водя и курс по керамика и рисуване за възрастни… Отдадена съм на всичко, което правя, иначе просто няма да ми е интересно. Работя с керамика в ателието заедно с децата, а вкъщи рисувам, когато нещо забушува в мен.

Какво ви вдъхновява?

Нямам конкретен отговор на този въпрос. Идеите обикновено идват сами. Понякога са провокирани от нещо, друг път се появяват просто ей така….

Предвиждате ли реализацията на други самостоятелни или съвместни проекти след участието си в Нощта на Самоводската чаршия?

Започваме новия творчески сезон от 1 октомври. Имам доста идеи, които възнамерявам да доразвия с децата. Наскоро малчуганите от Дома и Кризисния център в Балван рисуваха с мен в парка. Направихме един хубав колаж от рисунки. Закачихме го на открито и точно за 2 часа някой го беше скъсал и хвърлил на земята. Както и да е… Моята идея е да не спирам да работя с децата и всички, които искат да са творчески активни. Ако не се отказваме да правим добри неща, имаме шанса да надвием тези, които искат да унищожат красивото.

Какви са очакванията ви за фестивала?

Позитивни. Мисля, че хората нямат търпение Нощта на Самоводската чаршия да започне и се надявам да не ги разочароваме.

Едно интервю на Стоян Николов

Атанас Пеев: Нощта на Самоводската чаршия откъсва хората от ежедневните им проблеми

Здравей, къде те намираме?

Здравейте! В момента разсвирвам гайдата за утрешното участие. Защото тя е доста капризен инструмент и е хубаво да се настрои и нагласи предварително.

Ще вземеш участие в Нощта на Самоводската чаршия. В рамките на „12 часа изкуство”, което се проведе на Улицата на занаятите преди няколко месеца, ти смая гостите на фестивала с уменията си като ковач. Какво да очакваме от теб сега?

Да, тогава участвах с единия си занаят, кованото желязо, и мисля, че се получи доста добре. На хората им беше много интересно, гледаха с нескрито любопитство. Аз си го обяснявам с това, че за съжаление в днешно време обикновеният човек има все по-малко възможност да вижда как пред него, пред очите му, се изработва някакво изделие, нещо уникално, излизащо изпод ръцете на занаятчия. Ковашката професия не е много популярна, нито пък е лека. Иска се любов към това, което правиш. Да си му отдаден. На Самоводската чаршия това се случва благодарение на всички занаятчии. А сега, заедно с моя приятел и колега Николай Беляшки ще се представим с другия си занаят – гайдата. С него взехме участие на предишното издание на „Нощ на Самоводската чаршия“, когато също се получи доста вълнуващо и предизвикахме сериозен интерес у публиката.

Ти си от Смолян, така че гайдата е характерен за родния ти край инструмент. Кога се захвана самият ти с него?

Започнах да свиря в осми клас. В нашия край всяко второ-трето дете се запалва по гайдата. Все пак е традиционен родопски инструмент и трудно минава без него каквото и да било събиране, веселба или както ние му казваме „мохабет”. Още от едно време нашите дядовци и баби са се събирали на седенки, на попрелки и гайдата е била основен инструмент за забавление. На всеки сбор, във всяко село са се изявявали майстори-гайдаджии. Майстори от които ние се учим сега, защото гайдата се учи цял живот. И така и аз се запалих по нея и се записах в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян. Благодарение на моите учители Костадин Илчев и Тодор Тодоров започнах да усвоявам тънкостите на инструмента. Там изкарах няколко прекрасни години. Имахме множество концерти в страната и чужбина, но най-важното бе, че завързах едни много хубави приятелства. След като завърших ансамбъла и средното си образование, станах част от оркестър „101 каба гайди“ с ръководител Костадин Илчев.

Завършил си скулптура във Великотърновския университет. Наистина целта на изкуството е да дава свобода, а не да ограничава, но все пак как реши да се „пренасочиш” от нея към ковачеството и свиренето на гайда?

Мисля, че по-скоро всички тези неща вървят ръка за ръка. Аз съм човек, който не може цял живот да прави едно и също всеки ден. Не си се представям така. И когато имам всички тези занаяти и таланти под ръка, ми е по-лесно. Занимавайки се със скулптура използвам и желязото, вкарвам го в идеите си и обратното – в кованото желязо вплитам скулптурни елементи. А гайдата… Тя ми е за почивка. С нея се разтоварвам. Когато предстои събор или някое участие, се откъсвам от другото и се отдавам на гайдата. След това отново се захващам с желязото и така постигам някакъв баланс.

Какво те накара да избереш Велико Търново пред магичните Родопи?

Не бих казал, че съм сменил едното с другото. По-скоро тук намерих почва за развитие, място на което да уча. Харесва ми градът, напомня ми на родния Смолян. Не съм имал друго желание за „кариера“ и кандидатствах само във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Пробвах няколко пъти, накрая успях и прекарах прекрасни години, заобиколен от много добри приятели.

Каба гайдата е инструмент със специфично звучене, което обикновено свързваме с необятните планински простори на Родопите. Смяташ ли, че тя ще има възможност напълно да „разгърне” звуковия си потенциал на Самоводската чаршия?

Мястото на каба гайдата е едно – Родопите. Там тя се чувства най-добре, у дома си. На поляните, на сборовете. И там човек може да й се наслади най-добре. Но смятам, че хората, които умеят да свирят на този уникален инструмент, трябва да го популяризират. Да радват всички, независимо къде се намират. Защото от многобройните изяви, в които съм участвал, съм забелязал, че няма място както в България, така и в чужбина, където хората не харесват каба гайдата, да не й се радват и да не я слушат с удоволствие…

Вземаш участие в различни фолклорни фестивали. Имаш ли вече планувани изяви след Нощта на Самоводската чаршия?

На следващия ден, заедно с останалите ни колеги гайдари от Смолян, пристигащи специално за събитието, ще участваме в празненствата по случай Деня на независимостта и откриването на току-що ремонтирания площад „Царевец“. След това предстоят още няколко участия на различни места.

Липсват ли ти Родопите? Колко често се прибираш в Смолян?

Няма родопчанин, по някаква причина откъснат от родния край, на когото да не му липсва тази невероятна планина. При всеки удобен случай, най-вече през лятото, пътувам към Родопите. През топлите месеци всяка събота и неделя в някое село има събор, кой от кой по-хубави, и тогава разделям седмицата на две – пет дни в Търново и два на събор в родната планина.

Какво очакваш като творец от Нощта на Самоводската чаршия?

Очаквам да се получи наистина интересно за гледане събитие. Мисля, че организаторите са се постарали да осигурят на публиката забавление и откъсване от ежедневните проблеми. Поне за малко… Веднъж се получи, мисля, че сега отново всичко ще е на ниво.

Едно интервю на Стоян Николов

Eriney: Правим музиката, която искаме да чуем

Евгени Чакалов е роден във Велико Търново. Завършил е Международни икономически отношения в университета на старата столица. В момента живее и работи в София. От около година е част от група Eriney, която в петък ще представи мистичната си музика, съчетаваща в себе си балкански фолклор, ориенталски елементи и западноевропейски средновековни ритми, в рамките на фестивала „Нощ на Самоводската чаршия”. Решихме да поговорим с него, за да научим нещо повече за членовете на групата, мизукалните им търсения и очакванията им от дебюта пред търновска публика. Ето какво ни каза той…

Здравей, Евгени, къде те намираме?
В София сме, правим последни репетиции преди концертите.

Откога съществува група Eriney?
Групата е създадена в началото на 2011 година. Аз, Деница и Виктория се присъединихме по-късно.

Стилът ви е определян като „средновековна музика с елементи на западноевропейски и балкански фолклор”. Доколко сте съгласни с такова описание на творчеството ви?
В авторските си песни използваме мотиви както от балканския и ориенталския фолклор, така и от европейската средновековна музика. Също така правим наши собствени версии на народни и средновековни песни, така че определението е доста точно.

В Eriney сте четири момчета и две момичета. Не стига, че сте половин футболен отбор, а сте и от двата пола… Как се сработвате?
Всъщност доста добре. Ние не гледаме на различията ни като на разделящ, а по-скоро като на обединяващ фактор. Различните глави раждат различни идеи. Ако трябва да бъда конкретен, единствените проблеми, които имаме, са чисто организационни, но това са дреболии. Всички в групата са целеустремени и работят за идеята Eriney.

Звученето ви е доста различно от това, което наричаме музикален мейнстрийм. Такъв е вашият начин да се изразявате или смятате, че неконвенционалната музика е нещото, което публиката търси във времето на шаблони, етикети и продуцентски формати?
Освен че сме музиканти, ние преди всичко сме меломани. Правим музиката, която ние сами искаме да чуем – свирим това, което на нас самите ни харесва. Не се отделяме съзнателно от „мейнстрийма“. Просто така се получава. Ако трябва да избирам от предложените опции, по-скоро първото – нашата музика е нашият собствен начин да се изразяваме. Не робуваме на моди, шаблони и очаквания.

В древногръцката митология ериниите са богини на отмъщението. Имате ли нещо общо с тях?

Всъщност не! Името го измисли Деница и за нас то няма конкретно значение. Точно това ни харесва в него – посланието не идва още с името, а напротив – нека името започне да носи посланието ни.

Разкажи ни нещо повече за всеки от членовете на Eriney. С какво се занимавате, освен да реализирате музикалния си проект?
Повечето в групата не са професионални музиканти. Здравко е микробиолог – работи в лаборатория и кара магистратура. Ники е студент по право. Деница е завършила сценография и работи като художник, а освен, че пее при нас, често записва вокали за различни саундтраци. Александър учи едновременно фотография и етнoлогия, а когато не свири, участва в археологически разкопки. Вики е завършила музикално училище, а в момента учи оперно пеене. Аз също имам музикално образование, но извън групата работя като програмист.

Повечето инструменти, които използвате, са доста екзотични за масовата публика. Да си призная, дори не бях чувал имената на някои от тях…
Така е, много от инструментите не са много познати у нас. Келтското бузуки например се използва главно в ирландската музика и е характерно почти изцяло за Великобритания. Същото се отнася за ирландските флейти. От друга страна удът и бендирът са много разпространени в мюсюлманския свят и са широко използвани в арабската, иранската и турската музика.

Как се запознахте?
Главно покрай групата. Освен Ники и Александър, които са приятели от години, с всички други се запознахме след заформянето на проекта. Впоследствие, разбира се, открихме много общи интереси и станахме приятели.

Имате ли идеен двигател или всички участвате в създаването на музиката си?
Всички допринасят с нещо. В групата определено няма лидерство или налагане на мнения. Нещата се получават на демократичен принцип. Обикновено някой предлага „скелета” на парчето, а всички други го допълват след това.

Колко авторски песни сте написали до момента?
Вече десетина. Винаги пазим репертоара си балансиран и за всяко народно или средновековно парче, което правим, допълваме с авторско. В момента поне 4-5 нови неща са в прогрес, така че след концертите този месец се захващаме за работа.

Къде може човек да чуе музиката на Eriney? Имате ли си обичайни места, на които свирите?
В интернет – имаме профили във всички популярни социални мрежи. Относно места за концерти не мога да посоча конкретно. Опитваме се да пътуваме и да посещаваме нови дестинации колкото се може по-често. Обикновено свирим в София, така че поне веднъж месечно можете да ни чуете тук. Следете програмата ни и вижте кога ще дойдем във вашия град!

Подготвяте ли албум?
Вече си говорим за такъв, да. Ако всичко е наред, в началото на следващата година ще влезем в студио, но в момента не можем да кажем нищо повече от това. Държа да отбележа, че студиото се намира във Велико Търново и точно тук ще запишем първия си цялостен проект.

Какво да очаква тукашната публика от вас? Това е дебютът ви в старата столица…
Едно интересно и разнообразно шоу. Ще ви посвирим музика от различни континенти и епохи. След концерта всеки ще може да дойде при нас за да си поговорим, да ни разпита за инструментите ни и каквото друго му е интересно.

А вие имате ли предварителни нагласи преди участието си в „Нощ на Самоводската чаршия”?
Много сме заредени и чакаме с нетърпение дебюта си във Велико Търново. Надяваме се Търновската публика да хареса музиката ни и да се получи едно добро шоу.

Едно интервю на Стоян Николов