Адриана Иванова – „A Hidden Place“

Своята дебютна изложба „A Hidden Place” откри снощи в „Таралеж” младата художничка Адриана Иванова. Културната инициатива събра десетки близки и приятели на авторката, както и много почитатели на илюстрацията – художественият жанр, в който тя е намерила поле за изява на вътрешния си свят.

Посетителите получиха възможност да се запознаят с емоциите, интересите, хобитата и авторските търсения на Адриана по възможно най-непринудения начин – чрез нейното непосредствено и непретенциозно (в най-добрия смисъл на думата) творчество. Най-вероятно това бе и причината за ласкавите отзиви, многото цветя и поздравления, които получи търновската художничка.

Адриана остана видимо доволна от вниманието на публиката. И няма как да е иначе. Дори утвърденият български художник Никола Манев, който живее в Париж повече от половин век, твърди, че всяка изложба е като гмуркане в мътни води за твореца, защото не знае дали ще го замерят с цветя или с гнили домати. Е, снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж” имаше много цветя, но, слава Богу, никой не носеше развалени зеленчуци…

И имаше защо. Убедете се сами!

За презентацията е нужен JavaScript.

Реклами

Адриана Иванова: Вдъхновяват ме малките неща от живота

 

Адриана Иванова е завършила живопис във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а магистърската й степен е посветена на графиката. През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в Букурещ, Румъния, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Сред богатите и разностранни интереси на младата авторка са литературата, музиката, пътуванията, природата…

Утре (петък, 26 октомври) в Клуб за културни инициативи „Таралеж” Адриана открива първата си самостоятелна изложба, носеща провокиращото въображението заглавие „A Hidden Place”. Срещнахме се с художничката, за да поговорим с нея както за експозицията й, така и за разбиранията й за живота и изкуството като цяло. Вижте какво ни сподели тя…

Здравей, къде те намираме?

В момента съм в Клуб „Таралеж”, където цари трескава подготовка за наближаващата ми изложба (смее се). Макар и отстрани това едва ли изглежда така, една експозиция, особено самостоятелна, изисква много работа и усилия.

Като ученичка си имала намерение да се занимаваш с езици. Как стана така, че „кривна” от пътя на филологията и пое по този на изобразителното изкуство?

Може би основната причина бяха учителите ми, които ме насърчаваха да се занимавам с изкуство. Възможно е доста сериозна роля при избора ми да е изиграло и впечатлението ми, че езиците са доста скучна материя. Просто нямах усещането, че те ми пасват особено. Когато дойде време  за смяна на училищата след седми клас, майка ми ме постави пред конкретен избор. Езици или рисуване! Прдпочетох рисуването, без дори да се замислям много.

Завършила си Педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Поправи ме, ако греша, но ми се струва, че повечето млади творци не са особено склонни да се занимават с преподавателска дейност, тъй като тя отнема част от свободата им…

Преподаването безспорно е страшно голяма отговорност, независимо от учебния предмет. Именно това до някаква степен плаши хората. Що се отнася до свободата, не смятам, че учителската дейност отнема толкова съществена част от времето ми. Възприемам преподаването като призвание. Както всяка друга професия, то се удава на едни, но не пасва на други. Аз лично първоначално не съм и очаквала да хвана точно този път, но вътрешното ми усещане (а и стечението на обстоятелствата) ме насочиха натам.

Избрала си да се занимаваш с илюстрация. През кои „дисциплини” те преведоха творческите ти търсения и защо се спря именно на тази колкото интересна, толкова и сложна част от изобразителното изкуство?

Колкото и клиширано да звучи, пробвах от всичко по малко. Исках да специализирам графика, но впоследствие промених вътрешната си насоченост към живописта. Наистина, когато записах магистърска степен, отново се върнах към графиката, но по-скоро с идеята да доразвия и обогатя стила си. Към илюстрацията се насочих интуитивно. Работейки самостоятелно вкъщи, имах свободата да експериментирам. Както става с повечето неща, които впоследствие се превръщат във важна част от живота ми, в началото не си и представях, че ще се занимавам с илюстрация сериозно, но скоро усетих, че тя ми пасва идеално.

Прекарала си една година от обучението си в Букурещ, където си била по програма „Еразъм”. Какви са впечатленията ти от този период и какво ти даде той като творец?

В Букурещ попаднах в изключително артистична среда. Живеех в общежитие, в което бяха настанени само художници. Досещате се, че цареше постоянна арт атмосфера. Разполагах и с доста свободно време да рисувам и да търся себе си стилово, което е изключително важно за всеки млад творец, независимо с какво изкуство се занимава. Мисля,че колективът, в който попаднах там, също доста ме „побутна“ да работя по-смело.

След края на обучението ти в румънската столица през 2010 година си взела участие и в първата си изложба. Разкажи ни нещо повече за „Atelier Erasmus Romania”.

Това беше съвместна изложба, целяща да покаже какво аз и останалите четирима колеги, с които заминахме за Букурещ, сме сътворили през тази учебна година. Естествено беше доста колоритна експозиция, показваща различните стилове и идеи на петима напълно различни хора, които обстоятелствата и шансът са събрали, за да споделят една година от обучението и живота си.

След дипломирането си си работила като учител в частна художествена гимназия в Загреб. Как попадна в Хърватия и защо реши да се занимаваш с преподаване?

Кандидатствах по програма „Коменски“ (секторна програма на ЕС, която е част от стратегията „Учене през целия живот”. Същността й се състои в обучението на деца, подпомагане на международното сътрудничество в областта на образованието и обмяната на опит между институциите и кадрите б.а.), като Хърватия беше една от приоритетните държави, в които исках да попадна. Оттам нататък нещата просто се случиха. Получих одобрение в средата на месец май и в началото на септември вече пътувах към Загреб с 40-килограмовия си куфар.

Защо се върна от Хърватия?

Просто ми домъчня за България. Макар че дори и сега си спомням с носталгия за Хърватия и се надявам отново да мога да отида отново там – този път като турист.

Както разбрахме, си прекарала достатъчно време и в други държави, така че имаш база за сравнение. Какво е отношението на институциите и на обикновените хора към изкуството в различните точки на Балканите?

Може би с една идея по-добро от нашето собствено. Мисля,че младите автори биват стимулирани малко повече, дават им се малко повече възможности… Може би и критиката към тях е по-милостива, по-щадяща. Има едно модерно отношение към личното творчество. Съществува и доста голямо разнообразие; като цяло „сцената“ е по-богата и малко по-добре промотирана.

Казваш, че освен по изобразителното изкуство се увличаш по писане и по-конкретно по фентъзи. Да очакваме ли в твое лице най-сетне български писател да направи световен пробив или литературата е по-скоро хоби за теб?

Едва ли! (смее се) Харесвам книгите и особено аромата на мастило, който лъха от страниците им, но се съмнявам,че някога ще успея да напиша нещо достойно за публикация. Надявам се поне да завърша част от това, което съм започнала. Имам сигурно повече от тридесет наченати книги, от които нито една не е докарана докрай. Детска книжка би било най-добрият вариант, там се усещам най-креативна. Що се отнася до фентъзито, което наистина доста харесвам, то дава много материал за рисуване. Както и приказките, впрочем…

Музиката също има важно място в живота и творчеството ти…

О, да! Около 90 процента от творбите ми са провокирани от нечия песен. Не мога да стоя дори пет минути без музика; особено когато творя. Намирам много вдъхновение както в отделни думи от текстове, така и в цели мелодии… Опитвам се да пресъздам усещането, което конкретна песен събужда в мен. Дори една от илюстрациите ми е директно посветена на любимата ми група, която се казва Dry the river, но почти не е известна в България.

Как се „сработиха” преподавателската дейност и артистичните ти търсения?

Чудесно! Децата са неизчерпаем източник на вдъхновение и са най-добрата критика. Харесва ми да работя с учениците си и смятам, че илюстрацията е най-близка до същността им.

Спонтанността е втората (ако не и първата) ти природа. Обичаш да пътуваш до непознати градове само защото така ти е хрумнало. Искаш и да обиколиш Азия с влак… Кое е мястото, на което все още не си била, но мечтаеш да посетиш?

Труден въпрос! (смее се) Държавите, в които все още не съм ходила, а ми се иска да съм била там, са ужасно много! Както спомена, ще ми се да пропътувам Азия – колкото повече места, толкова по-добре. Индия, Тибет, Непал, Монголия, Япония и Китай са в челото на класацията ми (смее се). Шотландия и скандинавските държави също ме привличат ужасно; смятам, че тамошните природа и фолклор биха били изключителен източник на вдъхновение за мен. Обичам да пътувам сама и да оставям мислите си да се реят по пътя. Затова често спонтанно хващам влака за някъде и после се прибирам изчистена от негативни емиции… Заредена с прекрасни чувства.

Как би описала себе си в сегашния момент?

Преподавам рисуване, творя, опитвам се да пътувам из България колкото мога повече. Занимавам се с това да бъда себе си (смее се).

Обичаш да рисуваш акварели…

Обожавам! Мисля,че акварелът създава чувство на лекота и свобода, като същевременно дава много възможности за цветови ефекти.

Какво те вдъхновява, за да твориш?

Един куп неща (смее се). Обичам планината, горите, фолклора, митологията, хората, които можеш да срещнеш нощем в градския транспорт на Загреб… Да не забравяме музиката!!! Цветовете, есента, усмихнатите лица, пътят без посока, влаковете, морето също ме вдъхновяват… С една дума простите неща; тези, които виждаме и усещаме всеки ден. Не търся сложност в творбите си… Нито пък академичност… Не творя на теми, които не разбирам. Ежедневието и малките неща са най-яркият инспиратор за мен.

Стар анекдот твърди, че най-голямата обида за един великотърновец е да му подариш колело, защото няма къде да го кара заради специфичния ландшафт в старата столица… Ти си си купила велосипед сама. Като проява на мазохизъм или като доказателство за непреклонен ентусиазъм да приемаме тази постъпка?

Всъщност, купих си колело, тъй като страдах по раздялата си с предишния си велосипед, който остана в едно мазе в Загреб (смее се). Истината е,че започнах да карам колело именно там и реших,че е редно да продължа и в Търново. Може би в това има известна доза мазохизъм, обаче основно си е чист ентусиазъм. А и с въпросните баири се свиква; не са чак толкова страшни (смее се).

Утре в Клуб за културни инициативи „Таралеж” се открива твоя самостоятелна изложба, наречена “A Hidden place”. Ще ни „открехнеш” ли кое е това скрито място, Адриана?

Това е едно мое място, което е много лично и добре пазено от стреса на делника. Едно местенце, където детето в мен все още живее, възхищава се и твори.

Как реши да правиш самостоятелна изложба? Все пак подобно начинание изисква огромен труд и отдаденост?

В интерес на истината имах доста страхове относно реализацията на експозицията. Реших обаче, че в крайна сметка е време да покажа на хората какво правя. Това все пак е един от основните мотиви на всеки автор, за да продължава да твори. Освен това в лицето на приятелите си имам една доста упорита агитка, която постоянно ме убеждава да направя изложба, така че нямаше как накрая да не склоня (смее се).

Изложбата „A Hidden Place” на Адриана Иванова ще бъде открита на 26 октомври (петък) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Заповядайте да разгледаме илюстрациите й, да потърсим нейните и собствените си скрити места и да се позабавляваме заедно.

Едно интервю на Стоян Николов

„A Hidden place” – художничката Адриана Иванова представя първата си самостоятелна изложба в „Таралеж”

„A Hidden Place” е поредната изложба, която Клуб за културни инициативи „Таралеж” ще представи пред любителите на изкуството в старата столица. Провокативното заглавие до голяма степен отговаря на същността на младата авторка Адриана Иванова. Първата й самостоятелна експозиция ще разкрие творческите й търсения и богатата й душевност, вплитаща в себе си интереси в областта на художественото изкуство, литературата, музиката, планинарството и… откриването на скрити места, разбира се. Както в пъстрия свят, който ни заобикаля, така и в емоциите и усещанията на самата художничка.

Адриана е натрупала завиден набор от преживявания и опит, въпреки, че е родена през втората половина на осемдесетте (Знаем точно кога, разбира се… Просто смятаме, че е проява на лош вкус да обявяваме на всеослушание възрастта на една дама). Авторката завършва живопис във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Магистърската й степен е посветена на графиката.

През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в румънската столица Букурещ, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Според самата нея безкраен източник на вдъхновение тя намира в музиката, литературата и природата.

Тъй като (може би не знаете, но си е така) освен птица упорита, „Таралеж”-ът е и птица любопитна, решихме да попитаме Адриана какви са нейните „hidden places”. Разбира се, не се ограничихме само с този иначе сложничък въпрос… Интервюто с младата авторка можете да прочетете утре отново на блога на Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

И не забравяйте, откриването на изложбата „A hidden place” е на 26 октомври (петък) в 19:00 часа. Кой знае, може пък и вие да откриете някое скрито местенце в душата и емоциите си….

Николай Божинов представи курса си по класическа и експериментална скулптура

Своя курс по класическа и експериментална скулптура представи Николай Божинов снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Десетките гости на презентацията имаха възможността да се запознаят с идеите и намеренията на младия творец, известен в артистичните среди на Велико Търново с псевдонима си Nikka Why.

Ръководителят на начинанието разказа по естествен и непринуден начин за обучението и странстванията си до момента. Той говори за премеждията, през които е минал по време на пътуванията си до Англия, Испания и Португалия и за новите творчески хоризонти, които са открили те пред него.

Николай Божинов показа пред гостите на Клуб „Таралеж” много от работите си, разкривайки интересни подробности за създаването им и вътрешните подбуди, които са го подтикнали да твори именно в такава посока. Той представи и материалите, с които предпочита да работи и експериментира.

„Искам курсът по класическа и експериментална скулптура да се превърне в място, на което хора, привлечени по един или друг начин от изкуството, да обменят идеи, впечатления и да се учат взаимно един друг”– каза Nikka Why. Той разкри, че очакванията му са по време на обучението да възникнат и въпроси, чиито отговори самият той не знае, но е готов да се постарае да помогне на всеки да задоволи любопитството си по която и да е тема.

Основният материал, с който ще се работи по време на курсовете, поне в началото, ще е глината. Николай Божинов я предпочита, тъй като тя е сравнително лесна за обработка в импровизирано ателие по скулптура, в каквото ще се превърне Клуб „Таралеж”. Освен това е изключително пластична и има способността да „улавя” отпечатъците от ръцете, чувствата и емоциите на автора.

Младият творец сподели, че за него ще е истинско предизвикателство да работи с хора на различни възрасти, с разнообразни умения и заложби и ще се старае водещи мотиви в обучението да са доброто настроение, свободното изразяване на емоциите и любовта към природата. Той очаква всички желаещи да се включат уроците по класическа и експериментална скулптура да се запишат в Клуб „Таралеж” или да се свържат с него.

Nikka Why: Магията на скулптурата е навсякъде около нас

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в различни симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Новото начинание на Николай Божинов, осъществено съвместно с клуб „Таралеж”, е създаването на курс по класическа и експериментална скулптура. Заповядайте днес от 19:00 часа при нас, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и вдъхновяващи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Срещнахме се с Nikka Why, за да разберем повече за неговите схващания за изкуството, идеите и очакванията му от курса по класическа и експериментална скулптура. Чуйте какво сподели той с нас…

За презентацията е нужен JavaScript.

Повечето хора на изкуството твърдят, че не те са избрали това, с което се занимават, а тъкмо обратното. Все пак, защо реши да се захванеш точно със скулптура?

Аз не се занимавам само със скулптура, защото смятам, че границите между различните изящни изкуства са чисто и просто условни. Напълно удовлетворен съм, когато различните жанрове вървят ръка за ръка. Случи се така, че след втори курс на бакалавърската си програма във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” трябваше да избера специализация за педагогическия си профил. Решението ми да се захвана точно със скулптура бе продиктувано от редица фактори. Например обучението ми в това направление ми даваше възможност да се занимавам с правене на заварки, работа с машини за рязане на камък и метал, все неща, които имат реално практическо приложение. Освен това скулптурата ми даваше възможност да експериментирам и буквално да правя това, което ми „щукне”. В това изкуство много важни са физиката и знанията за пространственото оформление, което ме научи на много…

Струва ми се, че в това да придаваш на камъка, глината или друг „неодушевен” обект форма, да му вдъхваш живот, има частица от божественото начало. Прав ли съм?

Моето лично виждане за изкуството не е точно такова. Аз го чувствам на много първично ниво – като терапия, светоосъзнаване и разказ. За мен то е опит да се обясни магията на природата, точно както са го възприемали неолитните хора в далечното минало.

Кой са материалите, с които предпочиташ да работиш?

О, всеки материал носи в себе си собствено очарование. Обичам експериментирам и се чувствам най-щастлив, когато имам възможност да използвам непознати за мен средства и техники.

Завършил си във Велико Търново, имаш участия в изложби в много български градове, а преди две години си специализирал в Лисабон. Какви са ти впечатленията от отношението на хората и институциите към изкуството на различните места?

Могат да се кажат хиляди неща по въпроса. Сравнението между отношението на хората и институциите към изкуството у нас и в Португалия би могло да ни научи на много. По-важното обаче е, че навсякъде, в по-голяма или по-малка степен, съществува проблемът с приемането и подпомагането на творците. Затова бих казал, че макар и разкъсвано от институциите, изкуството е нещо, което всеки човек обича под една или друга форма. Все пак бих се радвал, ако хората отделят средства, време и пространство за него, а институциите подкрепят повече млади автори, защото точно те имат най-голяма нужда от възможности за изява и чисто материални стимули.

Подготвяш ли нова самостоятелна изложба или участие в групова експозиция в обозримо бъдеще?

Всеки творец има нужда от енергията, от одобрението на хората или поне на част от тях, за да има сили да продължава напред. Аз, разбира се, не правя изключение. Радвам се, когато виждам хората да се вглеждат в творбите ми. Най-голямо удовлетворение ми доставят разнообразните им реакции… Това е основната причина да продължавам да се занимавам с изложби, но в момента нямам планове за нищо определено. Иначе не съм особен любител на този начин за популяризиране на изкуството. В наши дни то си проправя път навсякъде, а не само в затворените пространства на галерии и музеи… Силен привърженик съм на природната и градската среда като място за изява на творците.

Напоследък придобиха популярност най-различни видове пленери, уъркшопове, артрезиденции… Участвал си в доста такива, така че не можем да не те попитаме какво мислиш за подобни „средства” за навлизане в изкуството и обмяна на опит между неговите носители?

Възможността за изява на „новите форуми” за изкуство, за които говориш, е нещото, което пожелавам на всеки автор. Получих щастието да изкарам един семестър от обучението си в Лисабон, по програма „Еразъм”. Това бе първият значим обмен, в който взех участие и той породи огромна любов в мен към подобен тип отношения между артистите от различни точки на света. На следващата година с колегите ми от „Еразъм” организирахме първата независима артрезиденция в България, която продължи две седмици. Постепенно инициативите ни прерастват в традиция. След година отново се събрахме в Португалия и сега обмисляме следващото си начинание. Искаме да съхраним периодичните си срещи във времето. Те дават много на всеки от нас. Забавляваме се заедно, като едновременно с това „сверяваме часовниците си”.

Колкото и клиширано да звучи, какво ти дава скулптурата? Питам, защото все пак всички живеем в България и сме наясно, че почти никой не се занимава с изкуство, защото това го прави богат, известен и обект на подражание…

Преди всичко прочистване. Прочистване на душата ми от всичко, което се насъбира в нея. Един приятел ми разказа за баба си, която рисувала само за да пусне на свобода насъбралата се в нея енергия. При мен нещата стоят по подобен начин. Що се отнася до богатството и славата, едва ли е нужно да говорим по този въпрос…

Какво те вдъхновява, за да се занимаваш с изкуство?

Всички хора са различни. Някои казват, че чакат да ги осени музата, за да започнат да творят… За мен нещата стоят по различен начин. Постоянно усещам вдъхновението вътре в себе си. Всичко ме провокира. За мен изкуството е нещо като разговор със себе си; за живота, природата, взаимоотношенията между хората…

Това обаче не означава, че постоянно съм в работен процес. Понякога просто изчаквам всички впечатления и нови идеи да отлежат и да се отсеят, след което се захващам да ги визуализирам.

Къде откриваш магията на скулптурата?

Ще ти отговоря много кратко. В природата. В пещерите. В планината. Във флората и фауната. И във всички живи твари.

Имаш ли „кумири” – майстори на скулптурата, на които се възхищаваш? Кои са те?

Единственият човек, който поне засега мога да нарека свой кумир в професионално отношение, е моят „маестро” по скулптура Ненко Маров. Не само като скулптор, а най-вече като човек и дух. Иначе имам много любими автори, но повечето от тях не са известни на широката публика.

Как се роди идеята за курсовете по класическа и експериментална скулптура, които ще водиш в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Първоначално идеята беше да организираме клас по скулптура за незрящи, но все още не можем да я осъществим чисто организационно. Надявам се и това да се случи в бъдеще.

Засега решихме да започнем въпросните курсове по класическа и експериментална скулптура, като имаме надежда постепенно да присъединим към тях и незрящи хора.

Смятам, че за тях терапевтичният ефект от заминанията със скулптура би бил по-голям, отколкото за останалите участници. Да не говорим какви емоции предизвиква у мен възможността да видя скулптура, сътворена от човек, който е лишен от зрителна сетивност… Направо настръхвам, само като си представя…

Занимавал ли си се някога с нещо подобно?

Да, по време на обучението си в бакалавърската степен и магистърската програма преподавах в Езикова гимназия „Професор Асен Златаров” във Велико Търново. Заниманията с учениците много ми допаднаха. Винаги е приятно да се споделят опит, емоции, гледни точки…

Разкажи ни нещо повече за „формата”. Какви хора могат да се включат, ще има ли възрастови групи, какво смяташ да преподаваш, с какви материали ще работите, колко пъти седмично, доколко смяташ да открехнеш пред посещаващите курсовете тайните на скулптурата…

„Класическа и експериментална скулптура – уроци за всички”. Останалото на презентацията довечера (17 октомври) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж” (смее се). Не заради друго, а защото ме е страх да не разкажа всичко сега и на хората, които четат, представянето да им бъде скучно. Заповядайте и ще разберете каквото ви интересува.

Каква е основната ти цел: да научиш хората на нещо, да ги накараш да се отърсят от стреса на ежедневието или просто да се позабавлявате, вършейки нещо полезно и приятно?

Всичко, което изброи. Нещата, поне според мен, трябва да вървят ръка за ръка. За да научиш нещо и то да остане в главата и сърцето ти, трябва да го правиш забавлявайки се, с желание, получавайки удоволствие и удовлетворение. В противен случай всичко става на сила, а това никога не води до нещо хубаво. Следвайки тази мисъл, когато правиш това, което те радва, за какъв стрес говорим!? Той се изпарява моментално!

Защо е хубаво един великотърновец да запише себе си или децата си на твоите курсове по класическа и експериментална скулптура в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Не искам да агитирам никого, особено с някакви евтини лозунги. На първо място човек трябва да има желание да се занимава със скулптура. Или родителят да забелязва известни творчески наклонности у детето си. Това може да накара хората да дойдат довечера и да чуят за какво става въпрос. Тогава ще разберат дали идеята им харесва или не. Иначе няма как да се получи. Ние сме такива, каквито сме и не трябва да се преструваме, за да изглеждаме по-лъскави или привлекателни…

Последен въпрос. Как избра артистичния си псевдоним Nikka Why?

Чисто звуково. Игра на думи. Произнесено „Nikka Why” звучи почти като името ми Николай (смее се).

Едно интервю на Стоян Николов

Курсове по скулптура стартират в „Таралеж“

Курсове по класическа и експериментална скулптура открива Клуб за културни инициативи „Таралеж”. На 17 октомври от 19 часа Николай Божинов, ръководител на обучението, ще представи цялостната концепция на начинанието и ще запознае присъстващите със своите виждания за скулптурното изкуство.

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в рзлични симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Заповядайте на 17-и от 19 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и провокиращи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Месрур Сабит: Експериментирам, но няма да изменя на себе си

Месрур Сабит е роден през 1977 година в град Исперих. През 2002-а завършва Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност Живопис. Има самостоятелни изложби в родния си град, Истанбул, Бургас и София, както и десетки участия в пленери, биеналета, конкурси в България и региона.

В периода 2005-2008 година е хоноруван преподавател във ВТУ, а след това става художник на свободна практика. Ателието му се намира на улица „Сливница” 7 в старата столица, а негови картини са изложени и във великотърновската галерия „Мария” на „Стефан Стамболов” 47.

Конкретният повод да се срещнем се с него (на по бира) бе, за да му зададем няколко въпроса за изложбата „АКВАРЕЛи” в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, в която той участва заедно със свои колеги и приятели. Разбира се, възползвахме се да разширим темата възможно най-много. Но стига суха статистика…

Как започна да се занимаваш с изкуство?

Драсках на последните страници на тетрадките си (смее се). Когато бях 10-12 годишен съвсем несъзнателно, както и много от децата на моята възраст, рисувах различни неща по време на училищните часове, когато ми беше скучно. Една от преподавателките ми забеляза какво правя и ме „издаде” на родителите ми. Изглежда е видяла, че имам способности да се развивам в тази посока… Майка ми ме записа на курсове в Разград, където прекарвах уикендите. Постепенно започнах да откривам, че това, което правя, наистина ми доставя удоволствие. Тогава обаче се наложи със семейството ми да станем част от „голямата екскурзия”…

Сигурно е било трудно за теб и близките ти…

Да. Промених средата, в която бях израснал. Живяхме в Истанбул девет месеца. Честно казано, не си спомням да е имало нещо особено драматично, защото бях все още дете и не осъзнавах какво точно се случва. Когато ме записаха в училище в Турция, влязох в първия час по изобразително изкуство, без да имам нито четки, нито боички, нито листове. Спомням си, че учителят, меко казано, не остана доволен. Следващият път обаче се явих подготвен и рисувах. Той бе изумен от възможностите ми. След това само преподаваше теоретичната част от уроците, а аз рисувах на черната дъска, за да онагледявам думите му…

Колко време останахте в Турция?

Около девет месеца. Преди малко казах, че за мен не бе чак толкова трудно, но възрастните не го приемаха по този начин. Голяма част от живота им бе минал в друга среда, така че си го искаха обратно. Един ден баба ми и дядо ми казаха „не ни харесва тук; да се прибираме у дома”. Така се върнахме в Исперих.

Ново старо предизвикателство за един тийнейджър…

Да! Трябваше да държа приравнителни изпити, защото българската образователна система не признаваше това, което съм учил в Турция. После всичко постепенно си дойде на мястото, но е имало доста моменти, в които съм искал да захвърля рисуването. Деветдесетте години бяха объркани за хората в България, а тогава аз все още се изграждах като личност.

Ти си българин от турски произход. Усещал ли си някога негативно отношение към себе си заради този факт?

Да, но много рядко. Думи от сорта на „гяури” и „фесове” се промъкват в общественото ни пространство, но такива настроения по-скоро са подклаждани от политиците. На човешко ниво всичко обикновено е нормално и положително. Както сега си седим с теб. Жена ми е българка. Семействата ни никога не са се противопоставяли на връзката ни. Напротив! Имаме пълната им подкрепа и им гостуваме колкото се може по-често…

Какво ти помогна да останеш на „правилния път”?

Семейството. Възпитанието ми. Това, че в най-ранните ми детски години вътре в мен бе посадено нещо, което ме караше да държа на определени принципи, различни от тези, които изповядват чалгаджии, мутри и т.н. Много пъти ми е идвало да се откажа и съм се озовавал в канавката до „пътя”. Винаги обаче е било за кратко и след това съм се връщал към рисуването.

И след това дойде Факултетът по изобразително изкуство към Великотърновския университет?

Не! Кандидатствах преди казармата, но не ме приеха. Тогава за донаборници имаше твърде малко бройки и не успях да се класирам. Изкуството е субективно нещо, оценяването му още повече… Докато бях войник, почти се бях отказал да се явявам на изпити отново. Няколко дни преди уволнението обаче се мобилизирах. Излязох от казармата по-малко от седмица преди приемните изпити, но се справих.

Работил си като хоноруван преподавател в университета…

Да, след като завърших образованието си, реших, че това е полето на изява, на което искам да се развивам в момента. Бях много амбициран. В крайна сметка постигнах целта си, но разбрах, че не това е моето поприще. От 2008 година в професионален аспект се занимавам само с рисуване и се чувствам в собствени води.

Имаш няколко самостоятелни изложби, участваш в различни конкурси, биеналета, пленери, „екипни” експозиции… Как се справяш с толкова натоварен ритъм?

Първата ми самостоятелна изложба беше, когато бях още ученик, в родния ми град Исперих. През 2001 година представих свои картини в Истанбул, а през 2007-а открих своя експозиция в Бургас, която посветих на сина си Денис. Миналата година софийската галерия „Астри” изложи мои произведения, обединени под мотото „Лирични откъси”. Трудно е, но рисуването е нещото, което харесвам, така че го правя с удоволствие.

Някои изкуствоведи определят стила то като „добре забравен стар романтизъм, съживен и обогатен с чисто младежкото възприятие на човека, израсъл и останал да живее сред природата”. Какво мислиш за подобна формулировка на изкуството си?

Струва ми се точна до голяма степен. Експериментирам с техниката си постоянно, но винаги съм се вдъхновявал от старите майстори. Художници като Клод Моне, Уилям Търнър и много други… Но се стремя да запазя себе си, макар и да вървя по утъпкани пътеки.

Да разбираме, че природата те вдъхновява да твориш?

Точно така! Когато съм сред природата, независимо на брега на морето, в полетата на Добруджа или на някой планински склон, получавам истинско желание да правя това, което върша. Нямам предпочитания към „ландшафта”. Красотата на природата е навсякъде около нас…

Преди дни, заедно с петима твои колеги и приятели, откри изложба, озаглавена „АКВАРЕЛи” в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Как се роди идеята за подобно начинание?

Всички ние – с Гълъбин Христов, Дамян Бумбалов, Калин Диловски, Румен Димитров и Тодор Овчаров, сме приятели от студентските времена. Правим всичко възможно, за да успеем да се съберем поне веднъж годишно, за да обменим идеи и да се позабавляваме заедно. Този път решихме да съчетаем приятното прекарване с нещо различно. Идеята дойде от Гълъбин, който предложи да нарисуваме по нещо в акварел и да го изложим заедно с няколко картини на нашия много добър приятел Чано (Чавдар Чакъров б.а.), който вече не е между нас. Всички сме много ангажирани и ни се наложи да работим буквално до последния момент. Мисля обаче, че се получи добре. Не искахме да е претенциозно, тъй като акварелът не е „коронна дисциплина” за никого от нас. Не искахме и да се става сълзливо. Изложбата се получи такава, каквато си я представяхме – няколко човека показват уважението си към техен приятел в много непринудена и творческа обстановка. И се забавляват заедно…

Какво ти предстои?

Трябва да подготвя картини за втората си изложба в софийската галерия „Астри”, която ще бъде открита през март месец другата година. Работното заглавие е „Ефир” – по името на една от картините в първата ми експозиция там („Лирични откъси” б.а.). Времето вече е малко, макар и да остава половин година. За художниците като мен, които не са склонни да рисуват „на конвейер” и да правят компромиси с разбиранията си за изкуство, а освен това са решили да се издържат изцяло от работата си, е трудно да подготвят картини за самостоятелна изложба. Всяка творба изисква да вложиш в нея определено чувство, което има нужда да „узрее”. Освен това е необходимо и време, за да представиш идеята си по най-добрия начин…

За презентацията е нужен JavaScript.

Ние сме сигурни, че Месрур Сабит ще се справи с предизвикателството. Защото той е от хората, които харесват това, което работят, а природата и семейството му го зареждат с неизчерпаема енергия…

Едно интервю на Стоян Николов