Матей Преображенски – неуморният революционер

По случай Деня на народните будители от Клуб „Таралеж” решихме да си спомним за един от емблематичните български възрожденци, духовник и революционер, просветител и радетел за Освобождение. Моно Петров Сеизмонов, по-извествен като Отец Матей Преображенски или просто Матей Миткалото. Направихме го не само защото това е една от най-емблематичните личности в една от най-бурните епохи от новата ни история, а и поради друга, много по-тривиална причина – улицата, на която се намира „Таралеж” носи името на Матей Преображенски

Моно Сеизмонов е роден през октомври 1828 година в Ново село. Точната дата не се знае, но това не бива да ни учудва, защото подобно е положението с по-голямата част от българските просветни, революционни и църковни дейци, родени през първата половина на XIX век. За да завършим този кратък преглед на фактите от най-ранното детство на Матей Преображенски (между другото кой от кой по-нерадостни), само ще отбележим, че бъдещият революционен деец и просветител имал двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст, а когато е на девет години той остава и сирак.

Трудният старт в живота изпраща невръстния Моно в Дряновския манастир, където той получава подслон, храна и чиракува за терзия (шивач). Когато е на 18 години (през 1846-а) младежът решава да замени занаятчийството с духовното поприще и става послушник в Дряновската обител. Две години по-късно той е подстриган в манастира „Св. Преображение Господне”, откъдето по-късно идва и най-известното прозвище на монах Матей.

Друг от прякорите на възрожденеца, Миткалото (от остарелия глагол „миткам” (се), значещ „шляя се”, „скитосвам”) се дължи на безкрайните пътувания и местения, които са неразделна част от живота му. Имайки предвид лошата инфраструктура (както биха се изразили някои съвременни политици), несигурността по пътищата и изобщо непопулярността на пътуванията в онази епоха на Балканите, Матей Преображенски си е истински авантюрист.

През 1851 година той посещава за пръв път манастирите на полуостров Атон, превърнал се в най-святото място за балканските православни християни по време на османската власт. Неспокойният му дух обаче не му позволява да се задържи дълго тук и само след година Миткалото отново поема на дълъг път. Той посещава градовете Варна и Тулча, Патриаршеския манастир „Св. Троица” край Велико Търново и Троянския манастир „Успение Богородично”.

Матей Преображенски се оказва отново в Атон през 1856 година, където се установява за необичайно дълго – до 1861-а. По време на престоя си в в Света гора будният българин съвсем не си губи времето. Той полага сериозни усилия по отношение на образованието си, като прочита много от безценните книги в тамошните библиотеки, а също така и се увлича по механиката. Дори прави опит да построи пясъчна мелница на беломорския бряг.

Буйният характер на Матей Преображенски обаче не изтърпява дълго безметежността на живота в Света гора. Нечистоплътността и невежеството на монасите също не мус е нравят и той напуска Атон и с лодка се добира до остров Тасос. Трескавите му скитания го отвеждат в Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко.

През 1862 година, вдъхновен както много други патриоти от възможността Сърбия да окаже помощ за освобождението на родината, Матей Преображенски захвърля расото и постъпва в Първата българска легия в Белград. След разочароващия край на начинанието той повежда чета, с която навлиза в България и дори влиза в победоносно сражение с едно турско военно подразделение (1863-а).

През същата година отец Матей отново се връща към духовното поприще. Той захваща активно с обществена дейност, като обикаля търновския край, изявявайки се като книжар и проповедник. Наред с разпространението на различни богослужебни книги той запознава обикновените хора и с патриотични произведения като „История славяноболгарская”, „О Асену Перваго” и др. Осъзнавайки ролята на просвещението в националното самоосъзнаване на сънародниците си, Матей Преображенски се заема с редица дейности в тази насока – строи училища и читалища, поставя театрални пиеси, издава книги, основава земеделски сдружения…

По време на Първата обиколка на Васил Левски по революционните комитети (1869 година) Миткалото го придружава в голяма част от пътуването му, споделяйки с Апостола на свободата опасности и трудности в районите на Търново, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други селища на територията на сегашна Южна България. Предишните скиталчества на Матей Преображенски са му създали контакти с хора в редица градове и села, така че именно неговото присъствие подпомага до голяма степен създаването на революционни комитети по места.

Съвместната работа с Апостола на свободата окончателно убеждава Миткалото, че призванието му е да положи всички възможни усилия в името на възстановяването на самостоятелната българска държава. Той наистина се отдава изцяло на делото – пренася тайната поща, отново и отново придружава Левски и Ангел Кънчев в обиколките им из териториите, населени с българи, пренася оръжие

За целите на революционната организация Матей Преображенски построява в родното си Ново село хан, който нарича „комитетски” и предоставя за нуждите на борците за освобождение. Макар и да възприема залавянето и обесването на Левски като тежък удар, Миткалото е един от малцината революционери, който не губи вярата си в добрия изход на делото и с удвоени сили продължава работата.

Може би крайното изтощение от усилената дейност е и причината Матей Преображенски да почине само на 47-годишна възраст (през 1875-а) в родното си село. Според спомените на съвременниците си, много от които се събират на погребението му, причината за смъртта на бележития революционер е ухобол.

Признателните наследници изграждат голям паметник и костница-мавзолей в чест на Матей Преображенски. Макар да не доживява Освобождението (а може би именно заради това), Моно Сеизмонов е възприеман от поколенията като един от най-всеотдайните и родолюбиви български възрожденци.

Стоян Николов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s