„Таралеж” и Общинският детски комплекс отбелязват заедно Деня на народните будители

Любопитно начинание по случай Деня на народните будители организира Клуб за културни инициативи „Таралеж” в сътрудничество с ателието за керамика и изобразително изкуство към Общинския детски комплекс във Велико Търново. Утре (1-ви ноември) в 13:00 часа ще бъдат прочетени малко познати на широката публика легенди и предания за някои от първите български будители. По този начин на улица „Поп Матей Преображенски” 2 ще почетем паметта на предците ни, спомогнали за запазване и обогатяване на българщината, като същевременно обменим интересни знания за историята и традициите на родината.

Заедно с ръководителката си Елеонора Христова децата от ателието по керамика и изобразително изкуство при Общинския детски комплекс ще помогнат за подобаващото отбелязване на празника, правейки обща рисунка, на която ще представят самите себе си като будители. Така организаторите на събитието целят да прокарат мост между делото на традиционните будители и съвремието ни и да привлекат вниманието върху работата на начинаещите хора на изкуството в трудното ни и забързано време.

Заповядайте на 1 ноември в 13:00 часа в в Клуб за културни инициативи „Таралеж”, за да се позабавляваме заедно, да научим, споделим нещо ново и да покажем един малко по-нетрадиционен, но също толкова родолюбив поглед към будителството. Инициативата ще завърши с изложба на открито пред Клуб „Таралеж”, която ще представи творбите на децата от Общинския детски комплекс, посветени на Деня на народните будители.

Advertisements

Холандският филм „Bon Voyage“ в Клуб „Таралеж“

Филмът “Bon Voyage” ще бъде прожектиран довечера в 20:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Събитието е част от инициативата „Холандия в един ден”, организирана от Посолството на Кралство Нидерландия у нас и подкрепена от Община Велико Търново.

“Bon Voyage” е 85-минутна драма, създадена през 2010 година от младата режисьорка Маргийн Рогаар (Margien Rogaar), която заедно с Тайс ван Марле (Tijs van Marle) е и автор на сценария. Героите на филма (в ролите Анеке Блок, Райнут Бусемакер, Мире Балке и Каспер ван Райнберк (Anneke Blok, Reinout Bussemaker, Mirre Balke, Casper van Rijnberk)) са семейство от средната класа, в което на пръв поглед цари хармония, но под повърхността се крият редица неизказани противоречия и натрупано напрежение.

Членовете на Вербеек пътуват за триседмична лятна ваканция във Франция, когато става ясно, че патриархът на фамилията, Боб, е неизлечимо болен. Семейството е принудено да се върне у дома си, за да бъде със стария човек в последните му мигове. Неочакваната промяна проваля редица планове.

Тийнейджърката Анук Вербеек е възнамерявала да загуби девствеността си във Франция. За сметка на това по-малкият й брат Йохем е изключително доволен, защото ще може да прекара повече време с приятеля си Гуидо в тайната им къща, която двамата са си построили на едно дърво. За любопитната невръстна Ясмийн пък новината за болестта на дядо й е повод да го засипе с лавина от невинни въпроси за живота, смъртта и съществуването след нея. Разбира се, върху майката на децата Тине се струпва отговорността да държи семейството сплотено, въпреки вътрешните търкания в него. Обърканата жена на средна възраст трябва да свикне и с мисълта за наближаващата смърт на баща си…

Режисьорката Рогаар и съсценаристът й Тайс ван Марле фокусират вниманието на зрителите върху фундаментални проблеми като порастването, съжителството на различни поколения и индивиди и преодоляването на житейските проблеми. Така или иначе, Анук все пак стига до първия си злополучен опит в секса, Йохем е „разбит”, защото приятелят му го игнорира и заменя с друго дете в игрите, а старият Боб има доста малко време, за да осмисли собствената си преходност

Със сложните проблеми и заплетените ситуации, които разглежда, „Bon Voyage” е един от забележителните нови филми в европейското кино. Ако искате да разберете повече за твърде любопитното, едновременно провокиращо и неангажиращо развитие на сюжета, заповядайте довечера в Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

Иначе Посолството на Кралство Нидерландия в България и Община Велико Търново са подготвили сериозна програма за инициативата „Холандия в един ден”. Начинанията започват още в 11:00 часа с брифинг за медиите в галерия „Рафаел Михайлов”, а 30 минути по-късно посланикът Карел ван Кастерен и кметът на старата столица Даниел Панов ще засадят холандски лалета в градинката около паметника „Майка България”.

В 14:00 часа амбасадорът ще изнесе лекция, посветена на икономическото развитие на Ниската земя и позициите й в световен мащаб. Инициативата ще се проведе в Ректората на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От 18:00 часа пък хотел „Янтра” ще домакинства на бизнес семинар, на който холански компании, работещи в региона, ще представят дейността си, добрите практики и спънките, които срещат. Специалистите от нидерландското посолство ще фокусират вниманието си върху възможностите за развиване на бизнес, които предлага Община Велико Търново.

В „Таралеж” пък ще закрием инициативата „Холандия в един ден” както ние си знаем – с изкуство… Заповядайте на прожекцията на “Bon Voyage”!

Адриана Иванова – „A Hidden Place“

Своята дебютна изложба „A Hidden Place” откри снощи в „Таралеж” младата художничка Адриана Иванова. Културната инициатива събра десетки близки и приятели на авторката, както и много почитатели на илюстрацията – художественият жанр, в който тя е намерила поле за изява на вътрешния си свят.

Посетителите получиха възможност да се запознаят с емоциите, интересите, хобитата и авторските търсения на Адриана по възможно най-непринудения начин – чрез нейното непосредствено и непретенциозно (в най-добрия смисъл на думата) творчество. Най-вероятно това бе и причината за ласкавите отзиви, многото цветя и поздравления, които получи търновската художничка.

Адриана остана видимо доволна от вниманието на публиката. И няма как да е иначе. Дори утвърденият български художник Никола Манев, който живее в Париж повече от половин век, твърди, че всяка изложба е като гмуркане в мътни води за твореца, защото не знае дали ще го замерят с цветя или с гнили домати. Е, снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж” имаше много цветя, но, слава Богу, никой не носеше развалени зеленчуци…

И имаше защо. Убедете се сами!

This slideshow requires JavaScript.

Адриана Иванова: Вдъхновяват ме малките неща от живота

 

Адриана Иванова е завършила живопис във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а магистърската й степен е посветена на графиката. През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в Букурещ, Румъния, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Сред богатите и разностранни интереси на младата авторка са литературата, музиката, пътуванията, природата…

Утре (петък, 26 октомври) в Клуб за културни инициативи „Таралеж” Адриана открива първата си самостоятелна изложба, носеща провокиращото въображението заглавие „A Hidden Place”. Срещнахме се с художничката, за да поговорим с нея както за експозицията й, така и за разбиранията й за живота и изкуството като цяло. Вижте какво ни сподели тя…

Здравей, къде те намираме?

В момента съм в Клуб „Таралеж”, където цари трескава подготовка за наближаващата ми изложба (смее се). Макар и отстрани това едва ли изглежда така, една експозиция, особено самостоятелна, изисква много работа и усилия.

Като ученичка си имала намерение да се занимаваш с езици. Как стана така, че „кривна” от пътя на филологията и пое по този на изобразителното изкуство?

Може би основната причина бяха учителите ми, които ме насърчаваха да се занимавам с изкуство. Възможно е доста сериозна роля при избора ми да е изиграло и впечатлението ми, че езиците са доста скучна материя. Просто нямах усещането, че те ми пасват особено. Когато дойде време  за смяна на училищата след седми клас, майка ми ме постави пред конкретен избор. Езици или рисуване! Прдпочетох рисуването, без дори да се замислям много.

Завършила си Педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Поправи ме, ако греша, но ми се струва, че повечето млади творци не са особено склонни да се занимават с преподавателска дейност, тъй като тя отнема част от свободата им…

Преподаването безспорно е страшно голяма отговорност, независимо от учебния предмет. Именно това до някаква степен плаши хората. Що се отнася до свободата, не смятам, че учителската дейност отнема толкова съществена част от времето ми. Възприемам преподаването като призвание. Както всяка друга професия, то се удава на едни, но не пасва на други. Аз лично първоначално не съм и очаквала да хвана точно този път, но вътрешното ми усещане (а и стечението на обстоятелствата) ме насочиха натам.

Избрала си да се занимаваш с илюстрация. През кои „дисциплини” те преведоха творческите ти търсения и защо се спря именно на тази колкото интересна, толкова и сложна част от изобразителното изкуство?

Колкото и клиширано да звучи, пробвах от всичко по малко. Исках да специализирам графика, но впоследствие промених вътрешната си насоченост към живописта. Наистина, когато записах магистърска степен, отново се върнах към графиката, но по-скоро с идеята да доразвия и обогатя стила си. Към илюстрацията се насочих интуитивно. Работейки самостоятелно вкъщи, имах свободата да експериментирам. Както става с повечето неща, които впоследствие се превръщат във важна част от живота ми, в началото не си и представях, че ще се занимавам с илюстрация сериозно, но скоро усетих, че тя ми пасва идеално.

Прекарала си една година от обучението си в Букурещ, където си била по програма „Еразъм”. Какви са впечатленията ти от този период и какво ти даде той като творец?

В Букурещ попаднах в изключително артистична среда. Живеех в общежитие, в което бяха настанени само художници. Досещате се, че цареше постоянна арт атмосфера. Разполагах и с доста свободно време да рисувам и да търся себе си стилово, което е изключително важно за всеки млад творец, независимо с какво изкуство се занимава. Мисля,че колективът, в който попаднах там, също доста ме „побутна“ да работя по-смело.

След края на обучението ти в румънската столица през 2010 година си взела участие и в първата си изложба. Разкажи ни нещо повече за „Atelier Erasmus Romania”.

Това беше съвместна изложба, целяща да покаже какво аз и останалите четирима колеги, с които заминахме за Букурещ, сме сътворили през тази учебна година. Естествено беше доста колоритна експозиция, показваща различните стилове и идеи на петима напълно различни хора, които обстоятелствата и шансът са събрали, за да споделят една година от обучението и живота си.

След дипломирането си си работила като учител в частна художествена гимназия в Загреб. Как попадна в Хърватия и защо реши да се занимаваш с преподаване?

Кандидатствах по програма „Коменски“ (секторна програма на ЕС, която е част от стратегията „Учене през целия живот”. Същността й се състои в обучението на деца, подпомагане на международното сътрудничество в областта на образованието и обмяната на опит между институциите и кадрите б.а.), като Хърватия беше една от приоритетните държави, в които исках да попадна. Оттам нататък нещата просто се случиха. Получих одобрение в средата на месец май и в началото на септември вече пътувах към Загреб с 40-килограмовия си куфар.

Защо се върна от Хърватия?

Просто ми домъчня за България. Макар че дори и сега си спомням с носталгия за Хърватия и се надявам отново да мога да отида отново там – този път като турист.

Както разбрахме, си прекарала достатъчно време и в други държави, така че имаш база за сравнение. Какво е отношението на институциите и на обикновените хора към изкуството в различните точки на Балканите?

Може би с една идея по-добро от нашето собствено. Мисля,че младите автори биват стимулирани малко повече, дават им се малко повече възможности… Може би и критиката към тях е по-милостива, по-щадяща. Има едно модерно отношение към личното творчество. Съществува и доста голямо разнообразие; като цяло „сцената“ е по-богата и малко по-добре промотирана.

Казваш, че освен по изобразителното изкуство се увличаш по писане и по-конкретно по фентъзи. Да очакваме ли в твое лице най-сетне български писател да направи световен пробив или литературата е по-скоро хоби за теб?

Едва ли! (смее се) Харесвам книгите и особено аромата на мастило, който лъха от страниците им, но се съмнявам,че някога ще успея да напиша нещо достойно за публикация. Надявам се поне да завърша част от това, което съм започнала. Имам сигурно повече от тридесет наченати книги, от които нито една не е докарана докрай. Детска книжка би било най-добрият вариант, там се усещам най-креативна. Що се отнася до фентъзито, което наистина доста харесвам, то дава много материал за рисуване. Както и приказките, впрочем…

Музиката също има важно място в живота и творчеството ти…

О, да! Около 90 процента от творбите ми са провокирани от нечия песен. Не мога да стоя дори пет минути без музика; особено когато творя. Намирам много вдъхновение както в отделни думи от текстове, така и в цели мелодии… Опитвам се да пресъздам усещането, което конкретна песен събужда в мен. Дори една от илюстрациите ми е директно посветена на любимата ми група, която се казва Dry the river, но почти не е известна в България.

Как се „сработиха” преподавателската дейност и артистичните ти търсения?

Чудесно! Децата са неизчерпаем източник на вдъхновение и са най-добрата критика. Харесва ми да работя с учениците си и смятам, че илюстрацията е най-близка до същността им.

Спонтанността е втората (ако не и първата) ти природа. Обичаш да пътуваш до непознати градове само защото така ти е хрумнало. Искаш и да обиколиш Азия с влак… Кое е мястото, на което все още не си била, но мечтаеш да посетиш?

Труден въпрос! (смее се) Държавите, в които все още не съм ходила, а ми се иска да съм била там, са ужасно много! Както спомена, ще ми се да пропътувам Азия – колкото повече места, толкова по-добре. Индия, Тибет, Непал, Монголия, Япония и Китай са в челото на класацията ми (смее се). Шотландия и скандинавските държави също ме привличат ужасно; смятам, че тамошните природа и фолклор биха били изключителен източник на вдъхновение за мен. Обичам да пътувам сама и да оставям мислите си да се реят по пътя. Затова често спонтанно хващам влака за някъде и после се прибирам изчистена от негативни емиции… Заредена с прекрасни чувства.

Как би описала себе си в сегашния момент?

Преподавам рисуване, творя, опитвам се да пътувам из България колкото мога повече. Занимавам се с това да бъда себе си (смее се).

Обичаш да рисуваш акварели…

Обожавам! Мисля,че акварелът създава чувство на лекота и свобода, като същевременно дава много възможности за цветови ефекти.

Какво те вдъхновява, за да твориш?

Един куп неща (смее се). Обичам планината, горите, фолклора, митологията, хората, които можеш да срещнеш нощем в градския транспорт на Загреб… Да не забравяме музиката!!! Цветовете, есента, усмихнатите лица, пътят без посока, влаковете, морето също ме вдъхновяват… С една дума простите неща; тези, които виждаме и усещаме всеки ден. Не търся сложност в творбите си… Нито пък академичност… Не творя на теми, които не разбирам. Ежедневието и малките неща са най-яркият инспиратор за мен.

Стар анекдот твърди, че най-голямата обида за един великотърновец е да му подариш колело, защото няма къде да го кара заради специфичния ландшафт в старата столица… Ти си си купила велосипед сама. Като проява на мазохизъм или като доказателство за непреклонен ентусиазъм да приемаме тази постъпка?

Всъщност, купих си колело, тъй като страдах по раздялата си с предишния си велосипед, който остана в едно мазе в Загреб (смее се). Истината е,че започнах да карам колело именно там и реших,че е редно да продължа и в Търново. Може би в това има известна доза мазохизъм, обаче основно си е чист ентусиазъм. А и с въпросните баири се свиква; не са чак толкова страшни (смее се).

Утре в Клуб за културни инициативи „Таралеж” се открива твоя самостоятелна изложба, наречена “A Hidden place”. Ще ни „открехнеш” ли кое е това скрито място, Адриана?

Това е едно мое място, което е много лично и добре пазено от стреса на делника. Едно местенце, където детето в мен все още живее, възхищава се и твори.

Как реши да правиш самостоятелна изложба? Все пак подобно начинание изисква огромен труд и отдаденост?

В интерес на истината имах доста страхове относно реализацията на експозицията. Реших обаче, че в крайна сметка е време да покажа на хората какво правя. Това все пак е един от основните мотиви на всеки автор, за да продължава да твори. Освен това в лицето на приятелите си имам една доста упорита агитка, която постоянно ме убеждава да направя изложба, така че нямаше как накрая да не склоня (смее се).

Изложбата „A Hidden Place” на Адриана Иванова ще бъде открита на 26 октомври (петък) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Заповядайте да разгледаме илюстрациите й, да потърсим нейните и собствените си скрити места и да се позабавляваме заедно.

Едно интервю на Стоян Николов

„A Hidden place” – художничката Адриана Иванова представя първата си самостоятелна изложба в „Таралеж”

„A Hidden Place” е поредната изложба, която Клуб за културни инициативи „Таралеж” ще представи пред любителите на изкуството в старата столица. Провокативното заглавие до голяма степен отговаря на същността на младата авторка Адриана Иванова. Първата й самостоятелна експозиция ще разкрие творческите й търсения и богатата й душевност, вплитаща в себе си интереси в областта на художественото изкуство, литературата, музиката, планинарството и… откриването на скрити места, разбира се. Както в пъстрия свят, който ни заобикаля, така и в емоциите и усещанията на самата художничка.

Адриана е натрупала завиден набор от преживявания и опит, въпреки, че е родена през втората половина на осемдесетте (Знаем точно кога, разбира се… Просто смятаме, че е проява на лош вкус да обявяваме на всеослушание възрастта на една дама). Авторката завършва живопис във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Магистърската й степен е посветена на графиката.

През 2010 година тя прекарва един академичен сезон в румънската столица Букурещ, където се обучава по програма „Еразъм”. След дипломирането си Адриана живее една година и в Загреб, Хърватска, печелейки конкурс за преподавател в частна художествена гимназия. Според самата нея безкраен източник на вдъхновение тя намира в музиката, литературата и природата.

Тъй като (може би не знаете, но си е така) освен птица упорита, „Таралеж”-ът е и птица любопитна, решихме да попитаме Адриана какви са нейните „hidden places”. Разбира се, не се ограничихме само с този иначе сложничък въпрос… Интервюто с младата авторка можете да прочетете утре отново на блога на Клуб за културни инициативи „Таралеж”.

И не забравяйте, откриването на изложбата „A hidden place” е на 26 октомври (петък) в 19:00 часа. Кой знае, може пък и вие да откриете някое скрито местенце в душата и емоциите си….

Николай Божинов представи курса си по класическа и експериментална скулптура

Своя курс по класическа и експериментална скулптура представи Николай Божинов снощи в Клуб за културни инициативи „Таралеж”. Десетките гости на презентацията имаха възможността да се запознаят с идеите и намеренията на младия творец, известен в артистичните среди на Велико Търново с псевдонима си Nikka Why.

Ръководителят на начинанието разказа по естествен и непринуден начин за обучението и странстванията си до момента. Той говори за премеждията, през които е минал по време на пътуванията си до Англия, Испания и Португалия и за новите творчески хоризонти, които са открили те пред него.

Николай Божинов показа пред гостите на Клуб „Таралеж” много от работите си, разкривайки интересни подробности за създаването им и вътрешните подбуди, които са го подтикнали да твори именно в такава посока. Той представи и материалите, с които предпочита да работи и експериментира.

„Искам курсът по класическа и експериментална скулптура да се превърне в място, на което хора, привлечени по един или друг начин от изкуството, да обменят идеи, впечатления и да се учат взаимно един друг”– каза Nikka Why. Той разкри, че очакванията му са по време на обучението да възникнат и въпроси, чиито отговори самият той не знае, но е готов да се постарае да помогне на всеки да задоволи любопитството си по която и да е тема.

Основният материал, с който ще се работи по време на курсовете, поне в началото, ще е глината. Николай Божинов я предпочита, тъй като тя е сравнително лесна за обработка в импровизирано ателие по скулптура, в каквото ще се превърне Клуб „Таралеж”. Освен това е изключително пластична и има способността да „улавя” отпечатъците от ръцете, чувствата и емоциите на автора.

Младият творец сподели, че за него ще е истинско предизвикателство да работи с хора на различни възрасти, с разнообразни умения и заложби и ще се старае водещи мотиви в обучението да са доброто настроение, свободното изразяване на емоциите и любовта към природата. Той очаква всички желаещи да се включат уроците по класическа и експериментална скулптура да се запишат в Клуб „Таралеж” или да се свържат с него.

Nikka Why: Магията на скулптурата е навсякъде около нас

Николай Божинов, известен в артистичните среди с псевдонима си Nikka Why, е роден през 1986 година в старата столица. Той е магистър по скулптура от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, а през 2010 година специализира във Факултета по изящни изкуства в Лисабонския университет (Португалия).

Доказвайки, че талантът няма възраст, Николай Божинов вече е организирал две самостоятелни изложби – във Варна (2010 година) и във Велико Търново (2011 година). Негови произведения са включвани и в множество групови експозиции в Созопол, София, старата столица, Варна и Лисабон.

Тъй като интересите му в областта на изкуството не се ограничават само в скулптурата, Nikka Why взема участие в различни симпозиуми, уъркшопове, фестивали и пленери в България и различни точки на Европа, където обменя опит, впечатления и вдъхновение със свои колеги.

Новото начинание на Николай Божинов, осъществено съвместно с клуб „Таралеж”, е създаването на курс по класическа и експериментална скулптура. Заповядайте днес от 19:00 часа при нас, за да станете съпричастни на един от най-тайствените, магнетични и вдъхновяващи стилове в изкуството – скулптурата. Разбира се, по стара традиция на „Таралеж”-ите, сериозните беседи и работата ще бъдат съчетани с непринудена обстановка, приятна компания и много настроение.

Срещнахме се с Nikka Why, за да разберем повече за неговите схващания за изкуството, идеите и очакванията му от курса по класическа и експериментална скулптура. Чуйте какво сподели той с нас…

This slideshow requires JavaScript.

Повечето хора на изкуството твърдят, че не те са избрали това, с което се занимават, а тъкмо обратното. Все пак, защо реши да се захванеш точно със скулптура?

Аз не се занимавам само със скулптура, защото смятам, че границите между различните изящни изкуства са чисто и просто условни. Напълно удовлетворен съм, когато различните жанрове вървят ръка за ръка. Случи се така, че след втори курс на бакалавърската си програма във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” трябваше да избера специализация за педагогическия си профил. Решението ми да се захвана точно със скулптура бе продиктувано от редица фактори. Например обучението ми в това направление ми даваше възможност да се занимавам с правене на заварки, работа с машини за рязане на камък и метал, все неща, които имат реално практическо приложение. Освен това скулптурата ми даваше възможност да експериментирам и буквално да правя това, което ми „щукне”. В това изкуство много важни са физиката и знанията за пространственото оформление, което ме научи на много…

Струва ми се, че в това да придаваш на камъка, глината или друг „неодушевен” обект форма, да му вдъхваш живот, има частица от божественото начало. Прав ли съм?

Моето лично виждане за изкуството не е точно такова. Аз го чувствам на много първично ниво – като терапия, светоосъзнаване и разказ. За мен то е опит да се обясни магията на природата, точно както са го възприемали неолитните хора в далечното минало.

Кой са материалите, с които предпочиташ да работиш?

О, всеки материал носи в себе си собствено очарование. Обичам експериментирам и се чувствам най-щастлив, когато имам възможност да използвам непознати за мен средства и техники.

Завършил си във Велико Търново, имаш участия в изложби в много български градове, а преди две години си специализирал в Лисабон. Какви са ти впечатленията от отношението на хората и институциите към изкуството на различните места?

Могат да се кажат хиляди неща по въпроса. Сравнението между отношението на хората и институциите към изкуството у нас и в Португалия би могло да ни научи на много. По-важното обаче е, че навсякъде, в по-голяма или по-малка степен, съществува проблемът с приемането и подпомагането на творците. Затова бих казал, че макар и разкъсвано от институциите, изкуството е нещо, което всеки човек обича под една или друга форма. Все пак бих се радвал, ако хората отделят средства, време и пространство за него, а институциите подкрепят повече млади автори, защото точно те имат най-голяма нужда от възможности за изява и чисто материални стимули.

Подготвяш ли нова самостоятелна изложба или участие в групова експозиция в обозримо бъдеще?

Всеки творец има нужда от енергията, от одобрението на хората или поне на част от тях, за да има сили да продължава напред. Аз, разбира се, не правя изключение. Радвам се, когато виждам хората да се вглеждат в творбите ми. Най-голямо удовлетворение ми доставят разнообразните им реакции… Това е основната причина да продължавам да се занимавам с изложби, но в момента нямам планове за нищо определено. Иначе не съм особен любител на този начин за популяризиране на изкуството. В наши дни то си проправя път навсякъде, а не само в затворените пространства на галерии и музеи… Силен привърженик съм на природната и градската среда като място за изява на творците.

Напоследък придобиха популярност най-различни видове пленери, уъркшопове, артрезиденции… Участвал си в доста такива, така че не можем да не те попитаме какво мислиш за подобни „средства” за навлизане в изкуството и обмяна на опит между неговите носители?

Възможността за изява на „новите форуми” за изкуство, за които говориш, е нещото, което пожелавам на всеки автор. Получих щастието да изкарам един семестър от обучението си в Лисабон, по програма „Еразъм”. Това бе първият значим обмен, в който взех участие и той породи огромна любов в мен към подобен тип отношения между артистите от различни точки на света. На следващата година с колегите ми от „Еразъм” организирахме първата независима артрезиденция в България, която продължи две седмици. Постепенно инициативите ни прерастват в традиция. След година отново се събрахме в Португалия и сега обмисляме следващото си начинание. Искаме да съхраним периодичните си срещи във времето. Те дават много на всеки от нас. Забавляваме се заедно, като едновременно с това „сверяваме часовниците си”.

Колкото и клиширано да звучи, какво ти дава скулптурата? Питам, защото все пак всички живеем в България и сме наясно, че почти никой не се занимава с изкуство, защото това го прави богат, известен и обект на подражание…

Преди всичко прочистване. Прочистване на душата ми от всичко, което се насъбира в нея. Един приятел ми разказа за баба си, която рисувала само за да пусне на свобода насъбралата се в нея енергия. При мен нещата стоят по подобен начин. Що се отнася до богатството и славата, едва ли е нужно да говорим по този въпрос…

Какво те вдъхновява, за да се занимаваш с изкуство?

Всички хора са различни. Някои казват, че чакат да ги осени музата, за да започнат да творят… За мен нещата стоят по различен начин. Постоянно усещам вдъхновението вътре в себе си. Всичко ме провокира. За мен изкуството е нещо като разговор със себе си; за живота, природата, взаимоотношенията между хората…

Това обаче не означава, че постоянно съм в работен процес. Понякога просто изчаквам всички впечатления и нови идеи да отлежат и да се отсеят, след което се захващам да ги визуализирам.

Къде откриваш магията на скулптурата?

Ще ти отговоря много кратко. В природата. В пещерите. В планината. Във флората и фауната. И във всички живи твари.

Имаш ли „кумири” – майстори на скулптурата, на които се възхищаваш? Кои са те?

Единственият човек, който поне засега мога да нарека свой кумир в професионално отношение, е моят „маестро” по скулптура Ненко Маров. Не само като скулптор, а най-вече като човек и дух. Иначе имам много любими автори, но повечето от тях не са известни на широката публика.

Как се роди идеята за курсовете по класическа и експериментална скулптура, които ще водиш в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Първоначално идеята беше да организираме клас по скулптура за незрящи, но все още не можем да я осъществим чисто организационно. Надявам се и това да се случи в бъдеще.

Засега решихме да започнем въпросните курсове по класическа и експериментална скулптура, като имаме надежда постепенно да присъединим към тях и незрящи хора.

Смятам, че за тях терапевтичният ефект от заминанията със скулптура би бил по-голям, отколкото за останалите участници. Да не говорим какви емоции предизвиква у мен възможността да видя скулптура, сътворена от човек, който е лишен от зрителна сетивност… Направо настръхвам, само като си представя…

Занимавал ли си се някога с нещо подобно?

Да, по време на обучението си в бакалавърската степен и магистърската програма преподавах в Езикова гимназия „Професор Асен Златаров” във Велико Търново. Заниманията с учениците много ми допаднаха. Винаги е приятно да се споделят опит, емоции, гледни точки…

Разкажи ни нещо повече за „формата”. Какви хора могат да се включат, ще има ли възрастови групи, какво смяташ да преподаваш, с какви материали ще работите, колко пъти седмично, доколко смяташ да открехнеш пред посещаващите курсовете тайните на скулптурата…

„Класическа и експериментална скулптура – уроци за всички”. Останалото на презентацията довечера (17 октомври) от 19:00 часа в Клуб за културни инициативи „Таралеж” (смее се). Не заради друго, а защото ме е страх да не разкажа всичко сега и на хората, които четат, представянето да им бъде скучно. Заповядайте и ще разберете каквото ви интересува.

Каква е основната ти цел: да научиш хората на нещо, да ги накараш да се отърсят от стреса на ежедневието или просто да се позабавлявате, вършейки нещо полезно и приятно?

Всичко, което изброи. Нещата, поне според мен, трябва да вървят ръка за ръка. За да научиш нещо и то да остане в главата и сърцето ти, трябва да го правиш забавлявайки се, с желание, получавайки удоволствие и удовлетворение. В противен случай всичко става на сила, а това никога не води до нещо хубаво. Следвайки тази мисъл, когато правиш това, което те радва, за какъв стрес говорим!? Той се изпарява моментално!

Защо е хубаво един великотърновец да запише себе си или децата си на твоите курсове по класическа и експериментална скулптура в Клуб за културни инициативи „Таралеж”?

Не искам да агитирам никого, особено с някакви евтини лозунги. На първо място човек трябва да има желание да се занимава със скулптура. Или родителят да забелязва известни творчески наклонности у детето си. Това може да накара хората да дойдат довечера и да чуят за какво става въпрос. Тогава ще разберат дали идеята им харесва или не. Иначе няма как да се получи. Ние сме такива, каквито сме и не трябва да се преструваме, за да изглеждаме по-лъскави или привлекателни…

Последен въпрос. Как избра артистичния си псевдоним Nikka Why?

Чисто звуково. Игра на думи. Произнесено „Nikka Why” звучи почти като името ми Николай (смее се).

Едно интервю на Стоян Николов